Болничната стая

greeny Брой мнения : 424 Age : 34 Registration date : 27.12.2006

Това беше огромна дълга стая цялата в бяло.През прозорците се процеждашха няколко слънчево лъчи и осветяваха стаята. Тишината царуваше там и от време не време се чуваха само стъпките н медицинската сестра Мадам Помфри. Имаше няколко легла подредени от двете страни на стаята. Всяко от тях беше спретнато оправено от Мадам Помфри. А до всяко легло имаше и малко шкафче застлано с ръчно плетено каренце.

В стаята, на три кревата един до друг лежаха Ерис,Мелани и Джеръми. И тримата бяха в безсъзнание, целите в драскотини и кръв, и с ужас, изписан на лицата.В стаята бяха и Албус Дъмбълдор, Миневра Макгонъгол и Мадам Помфри, и тримата с притеснени и изтормозени изражения. Първа се размърда Ерис, а после и останалите двама.
-Искам да разбера какво се случи в гората.- съвсем спокойно им каза Дъмбълдор.
-Тя!-изписка Мелани и посочи с пръст към Ерис.-Професоре,тя я уби!!!
-Мелани, ако Ерис не я беше убила,сега ти и може би и ние двамата щяхме да лежим мъртви!Нима не осъзнаваш,че Ем беше вампир и състоянието й се влошаваше все повече.Тя губеше контрол над себе си и Ерис те защити!Сега трябва да си й благодарна!- обади се и Джеръми.
-Тишина!- изкрещя директорът и Мел,която тъкмо отвори уста,за да започне спор с Джери си замълча.-Искам да разбера всичко!Как се озовахте в гората, как ви нападнаха змии, как Ема се е превърнала във вампир, как е нападнала Мелани и как е умряла! Започвайте да говорите!
Един час по-късно, цялата история беше разказана,всичко до най-малката му подробност. Оказа се,че докато трите момичета били затворени, Джеръми стигнал до замъка и успял да повика помощ. Всички реагирали моментално, но когато пристигнали заварили Ема мъртва, Мелани и Ерис,нападнати от стотици змии и Джери,който се мъчеше да им помогне.
-Ерис, в този случай наистина нямаш вина!Постъпила си много смело, защото не е лесно да се изправиш срещу враговете си, но още по-трудно е срещу приятелите си!Не се сърдете на госпожица Мейнс,- и Дъмбълдор посочи момичето, което сега принудително беше изпила успокояваща отвара и сега спеше.-все пак загуби братовчедката си.
***
Скоро изписаха двамата слидеринци и грифиндорката и всичко протече по старо му.Мелани се сдобри с тях,след като осъзна,че и тя би убила Ема,ако в опасност бяха Ерис или Джери.Всичко беше същото като преди,освен едно- вече я нямаше Ема Фелтън.

Беше минала една седмца от скандала и Ани все още се възстановяваше, но беше решила да си изпълни нааанието, но и да се оневини.
-Не търпя някой да ме обижда!-мърмореше си момичето.-Пък камо ли да ме псува! Не искам никога да видя очичките на това момче повече. Точно в този момент обаче те се засякахапред врата. Ани само изгледа злобно момчето, а той се правеше, че не я вижда.
-Уууф страхотно, сега пък ще сме двамата заедно. толкова ли не можаха в различни дни да е наказанието?! Н есикам да го поглеждам.-в този момент врата обаче се отвори и мадам Помфри илезе.
-А, за наказанието, нали?-Ани поклати глава- Влизайте, влизайте! Така, ще помоля без изблици на гняв. Първо ще започнем с почистване. Имате късмет, че няма пазиенти. Така, първо пода, после прозорците и накрая оправете леглата и изперет завивките. А, и нямате право да използвате магия или друго.- мадам Помфри се оттегли в каминета си. Ани веднага се захвана и отиде да налее вода в кофата и препарат за почистване. саске обаче стоеше в един ъгъл и не пипваше нищо.
-Няма ли да чистиш?
-Не мисля!
-Виж, и на двамата не ни е приятно. Нито ти си ми приятен, нито аз на теб. Давай да свършваме тук, че да си отида при приятелите.
-Съжелявам, но не мисля да чистя. мъжет не са за това.
-Добре тогава, не си ми нужен и сама ще се оправя.-Ани ме обърна гръб и реши да започне отвъртре към врата. всимо беше наред, но една глупава плочка, все не искаше да се изчисти. Ани търкаше и търкаше и пак търкаше, но не ставаше. тя пак се замърсяваше. Накаря грифиндорката реши да отиде при мадам Помфри и да я попита. Тя почука на кабинета и след малко сестрата се показа навън.
-Проблем ли има?
-Не, ами всъщност да. тъкмо мистя пода ,но една плочка все се намърсява пак.
-а, да. Спокойно скъпа, за нея е нужна магия. Когато приключиш и ти върна пръчката я оправи. -Ани поклати глава и отново се зае с работа. Щом приключи с пода, тя взе голямата четка, качи се на една стълба и започна да чисти прозорците. През това време тя си подсвиркваше.
-Магия ще направя, но сам с голите ръце. Прозорците ще светнат, а после следва награда за изисканото небце. Накаря чершафите ще изпера, беглото ще оправя и хоп за няколко часа крилото светна. И азще съм свободна, далеч от нежелани врагове, далече на земята родна, къде ме чакат протегнати ръце. Още днес си заминавам, освен ако няой не ме спре. Но това едвали ще се случи, в Бобатон може и да сполуча. Хогуротс бе мвоят дом, но във враг той се превърна, щом на неговите врати момче японец се появи. Много аз обичам да творя отвари, и животни странни да отглежадм, а пък някоя чудесия щом измагьосъм сърцето ми от радост подсача. С приятелите верни, тук преживяхме радост и тъга. Но не искам аз със сълзи да се разделям, това е моята мечта. Усмивка на всекиго да дарявам, стига той да не ме подценява. Голям инат съм си знам, но какво да се направи обичам всичко тук. Всичко тук е моято дом, моето семейство, моята душа. Любов ненаситна ми пърса сърцето, защото в надеждите на детето Ани тук тя щеше да прекара магически и само магически мигове. Сързето ми се къса, в момента плача, но какво да се направи момче японец се появи и всимко ми провали.-Ани наистина плачеше, но и се усмихваше. Нямше да чака края на годината, за да се види със семейството си. Приятелите щяха да и липсват. Вода. игрите. веселбите. Тя продължаваше да си ридае тихо. само това оставаше Саске да я чуе!!! Ужас. Най-после след 2 часа миене и пране и остана само да оправи леглата. Тя веднаг асе зае с тази работа и половин час по-късно вече беше готова със всичко. Ани отиде и почука на кабинета на мадам Помфри. Не искаше да издава Саске. въобще не искаше да го поглежда. ръководството да се оправя.щом сестрата излезе Ани рече:
-Готова съм!
-Ами момчето?
-Не искам да говоря с него. Аз си свърших работата.-мадам Помфри отиде огледа сатята и доволна каза:
-Доста бързо свърши! Браво! Дега искам само да надпишеш тези документи. Просто напиши номера и карай от долу на горе. Ани кимна и се зае. Това бяха някакви описания на различни болести, явно от някой учебник взети. 56...57...58..59..60. Готов! Беше приключила и с това. когато съобщи на мадам Пофри тя и върна пръчката и и и непослушната плочка беше чиста.
-Добра работа моето момиче!
-Благодаря! Довиждане!-рече Ани
-Довиждане!- отвърна и сестрата. На излизане Ани отново метна гневен поглед на Саске и се запъти към сатята да си приготвя багажа.

На излизане Ани срещна Елия, Тен Тен и Мелани.
-Хайде, хайде! Какво си увирила нос! Ти няма да мърдаш от тук!-заповяда Мелани
-Не..момичета...моля не ме разубеждавайте.
-Виж сега. ти оставаш! Няма да си съсипваш живота заради едно момче! Изпълни си наказанието. До тук беше. Можеш да говориш с директора.
-Говорих. Каза, че ще си помисли.- Ани нацупено огледа пода.
-Ако си тръгнеш излиза, че те страх от него.-обясни Елиа
-Не ме е страх!Видя, че хубаво мога да се защитавам!-изкрещя момичето
-Да, но той таа ще си помисли. Нали не искаш да му правиш това удоволствие?!-заобеждава я Тен Тен
-Разбира се, че не. Но аз вече писах до нашите!
-погрижихме се за това.- каза Мелани и подаде на Ани едно писмо:

Скъпи мамо и татко,

Нещата тук се нормализираха. Тук имам много пирятели и не мисля да ги оставям. С момчето, за което ви писах оставам директора да се оправя. Искам да си довърша годината тук и до година на 1 септември отново да се върна. Моля ви, отпишете ме от Бобатон. Оставам тук!

Целувки: Ани

-Вие ли го написахте?!-изуми се Ани
-Дам. Д ане мислиш, че ще те оставим да си тръгнеш!-каза Елиа
-Добре де. Оставам!
-Чудесно!
-Браво!
-Добро решение!- хайде да отидем да пуснем писмото
-Добре!- казаха всички в един глас и се запътиха към соварника.

Когато пристигна Мичи с Трейн в болничното крило, тя го положи на най-близкото легло. После седна до него и започна да го милва по главата. Трейн беше изпаднал в безсъзнание. Сълзи й се стичаха по лицето, които после капеха върху леглото. След това Мичи прегърна Трейн. След няколко минути Трейн се събуди и видя, че Мичи го е прегърнала. Тя усети, че Трейн мърда и се повдигна. Мичи видя, че той вече се е събудил. Трейн я попита:
-Мичи, къде съм?
-В болничното крило, Джини ми каза да те доведа и го направих.....

Брой мнения : 139 Registration date : 03.03.2009

-Болничното..крило..-измрънка Трейн тихо.Очете му оглеждаха стаята объркано.Усети онази смрад..Да..Беше в Болничното крило..
-Какво стана..?Как..се озовах тук?-попита той и погледна Мичи с мътните си сини очи.

Мичи се надигна и го погледна. Тя видя, че леденостудените му очи са вече мътни. Мичи отново се наведе и го прегърна, като му каза:
-Аз те доведох тук....... Джини ми каза....... За твое добро е........ Моля те не ми се сърди......

Брой мнения : 139 Registration date : 03.03.2009

-Няма..не се тревожи..-измрънка той и изпъшка леко.Той хвана ръката на Мичи и се усмихна леко.
-Ти си го направила за мен..разбирам те..няма да ти се сърдя..-каза й той.После си затвори очите.Беше загубил много кръв и беше още слаб.Ръката, която стискаше тази на Мичи се отпусна и тупна на леглото.Трейн заспа мигновенно..

Мичи продължи да държи ръката на Трейн. Тя реши да остане през нощта. След няколко минути и на Мичи и си доспа. Тя заспа на стола, без да изпуска ръката на Трейн. На другата сутрин тя се събуди преди Трейн. Седна на леглото му и започна да го милва по главата. Трейн се събуди от това. Той си разтърка очите и видя, че над него е Мичи, която го милва по главата. Той я попита:
-Кога дойде?
-Преспах нощта тук. За теб винаги ще го направа.-отговори му Мичи.
-Преспала си тук? Не си се прибирала в кулата на Грифиндор? Еми ако те бяха хванали, че не си там?
-Спокойно, нищо лошо не е станало. Дано по-бързо да се оправиш......

Брой мнения : 139 Registration date : 03.03.2009

Трейн се почувства недостойно когато чу, че Мичи е преспала там с него в Болничното крило, заради раните му.Трейн веднага се изправи.Отново усети остра болка, но този път се престори, че не го е заболяло.Трейн се усмихна доста трудно, но успя.Въздържа се да не се хване за стомаха заради Мичи..Той се опита да бъде нормален, но пъшкаше от време на време, за да намали болката, която пулсираше в главата и стомаха му.
-Виждаш ли?..Добре съм си..чувствам се..страхотно..н-наистина..-каза й той и отново се усмихна.

Мичи веднага видя, че Трейн се опитва да стане... Тя веднага се опита да се съпротиви и му каза:
-Недей! Моля те... Раните ще ти се влошат още повече.. Моля те..

Брой мнения : 139 Registration date : 03.03.2009

-Не,добре съм!Наистина!Виж..Дори раните ми ги няма!-каза й Трейн и си свали тениската пред нея.Имаше една голяма и дълбока рана в стомаха му.Около нея имаше засъхнала кръв и започваше отново да кърви, но бавно и по- малко.Трейн погледна раната си."Браво бе..сега вече я разтревожи.."-помисли си той и въздъхна.Трябваше да оправи това по някакъв начин.
-Е..не е толкова зле колкото изглежда..наистина..имам предвид..щом ти си тук нищо не е прекалено зле..-каза й той и се усмихна чаровно.Вече не чувстваше болка.После се усети отново и погледна настрани.Отново почувства пулсиращата болка в стомаха му.Той изпъшка отново, за да заглуши болката с дишането си, но ставаше по-лошо..

Брой мнения : 139 Registration date : 03.03.2009

Не след дълго Мичи отиде до кухнята, за да вземе вечеря за Трейн.Той използа това отстъствие, за да избяга от болничното крило и да отиде някъде другаде..Той се огледа за последен път.После бързо изтича през вратата на болничното крило и от там към забранената гора.Чувстваше се добре там,макар че не беше ходил дори веднъж..Но знаеше, че ще му хареса сред някаква природа, а не сред лекарства и застоял въздух в някакво си миризливо болнично крило.

Когато Мичи се върна от кухнята, тя видя, че Трейн беше избягал от болничното крило. В този момент в стаята влезе Ани. Тя видя как Мичи изпусна чинията с храната на пода. Мичи клекна и започна да плаче. Ани дойде при нея и започна да я утешава.. Мичи и каза:
-Как можа Трейн да избяга...
-Недей да плачеш-утешавайки й отговори Ани
Ани забеляза,че на пода имаше следи от кръв......

Тя ги показа на Мичи и тя ужасена закри уста с дланите си.
-Мичи не се притеснявай за Трейн,той може и сам да се грижи за себе си!-успокаяващо и каза Андора.
-Каде ли е отишъл?!?-хлипаше още Мичи,а Ани я прегърна и й каза да се успокои...

Брой мнения : 139 Registration date : 03.03.2009

Някой отвори вратата на болничното крило и една кървава ръка се показа.Двете момичета изпищяха.
-Ъъъъъ...ЪЪЪЪъъъъ..-Трейн ги плашеше с преправен глас.Явно момичетата се хванаха,защото те си насочиха пръчките към ръката му.Трейн реши, че е време да спре и влезе в стаята,оглеждайки се.Той пъхна кървавата си ръка в джоба и се усмихна.
-Добър ден..знам, че отсътвах няколко часа,но имах нужда от чист въздух..-каза им той и седна на леглото.Той въздъхна и се огледа.Докато гледаше обувките си,мярна на пода неговата кръв и преглътна..Щеше да получи една доза притеснен плач и викове..
-Знам,знам..кървях малко,но кръвта засъхна..има на ръката ми и на лицето ми, а тениската ми е оцапана с кръв, но вече е засъхнала..всичко е наред..ок?-Трейн се опита да ги успокои, но не беше сигурен дали подейства..

След това Ани излезе от болничното крило и Трейн и Мичи останаха насаме. Тя му каза:
-Защо трябваше да бягаш.... Знаеш ли колко се уплаших.... Сега ела за да ти оправя ръката....
Трейн дойде при нея. Тя взе бинт и спирт, почисти ръката на Трейн и му я бинтова. Трейн си съблече тениската и Мичи му я изпра. Мичи също му почисти и с вода лицето. Тя искаше Трейн по-бързо да оздравява. И този път Мичи преспа при Трейн.
Така минаваше всеки ден. Трейн се оправяше и Мичи стоеше до него. Накрая мадaм Помфри му каза, че вече може да си тръгне... Той излезе заедно с Мичи и й каза:
-Най-накрая няма да усещам тази ужасна смрад на лекарства и спирт.....

Трейн пристигна в болничното крило с Мичи на ръце.. Той я пренесе на едно легло и помоли Мадам Помфри да се грижи за нея. Тя видя, че рамото на Мичи е поразено от черно проклятие и знаеше, че щеше да й остане белег от магията, която я беше поразила. Мадам Помфри също забеляза, че коста на дясната ръка, където я беше уцелило заклинанието е пукната. Тя реши да й даде "КОСТРАСТ" след като се събуди. След това стана взе бинт, спирт, памук и гипс. Почисти й рамото и цялата ръка от многото кръв със спирт и памук, след това й гипсова ръката, а най-накрая обви гипса с бинт. След един-два часа Мичи се събуди и видя, че кръвоизлива е спрял и че ръката й е гипсирана и бинтована. Мадам Помфри видя, че се е събудила, махна гипса й и даде да пие "КОСТРАСТ". Още първата глътка беше ужасна. Толкова горчива и неприятна на вкус, но най-накрая Мичи изпи цялото шишенце от лекарството. За нейно облекчение, Мадам Помфри й каза, че до утре ще заздравее цялото й рамо, но ще й остане дълбок белег, който не може да се махне, защото раната е от черна магия.

Брой мнения : 139 Registration date : 03.03.2009

-Мичи!Мичи,съжалявам!Не трябваше да отказвам!Трябваше да дойда с тях!Ако не им бях отказал,нямаше да бъдеш ранена сега..отидох във забранената гора да ги търся, но ги нямаше...Отново съжалявам, че те раниха..не го очаквах..мислех, че ще съм аз но грешах..ако не бях толкова глупав нямаше да се случи това..съжалявам..-Трейн говореше бързо и изморено.Той имаше ускорено дишане, защото тичаше до болничното крило с Мичи в ръцете му..

Мичи още беше будна, защото ръката я болеше от зарастването на костта й. Тя се чувстваше странно от лекарството за заздравяване на чупени и пукнати кости "КОСТРАСТ". На Мичи й беше неприятно да й растат костите повторно. Тя чу думите на Трейн и му каза разтроена:
-Трейн, по-добре направи, че остана!!! Това е една нищожна рана, за разлика, ако ме беше оставил съвсем сама!!!
-Защо? Какво щеше да се случи, ако си бях тръгнал с родителите ми, вместо да остана при теб?-със специална нотка в гласа Трейн попита Мичи.
-Щеше да ми разбиеш сърцето!!! Знеш ли колко щях да плача ден и нощ, защото те няма!!!-разплакано му отговори Мичи.
Няма! Няма! Спокойно! Няма да те оставя!
Трейн прегърна Мичи и я целуна по челото. Той не искаше да я загубе, камо ли да й разбие сърцето. Мичи се облегна назад и впери кафявите си очи в тъмната врата на болничното отделение, към която се приближаваха стъпките на Мадам Помфри. Тя се завръщаше с ново шишенце "КОСТРАСТ". Когато стигна до леглото, на което лежеше Мичи, старшата сестра й подаде бутилката с етикет на който пишеше "КОСТРАСТ". Течността отново изгори гърлото на Мичи, докато я поглъщаше, което предизвика кашляне и давене. Мадам Помфри не спираше ядосано да си мъмри под носа по въпроса, кой би могъл да прати черна магия по Мичи. Старшата сестра се оттегли към своя кабинет, оставяйки Мичи и Трейн сами в отделението....

Брой мнения : 139 Registration date : 03.03.2009

Трейн изгледа сестрата сърдито и погледна Мичи.Намигна й и се обърна към сестрата.
-Мрън,мрън,мрън,мрън..сякаш някой ще те чуе..мрънкай си колкото си искаш..стига да не е срещу мен или Мичи.-измрънка той под носа си.Сестрата се обърна рязко към Трейн и го погледна.Трейн и се усмихна и се поклони.Този трик винаги умилостивяваше дори най-опасните хора..Трейн се усмихна чаровно.Сестрата въздъхна и продължи пътя си към кабинета.
-Млади момко,внимавай с кого си играеш.-измрънка тя и влезе в кабинета си.Трейн все още наведен да се покланя я погледна с крайчеца на окото си.Тя затръшна вратата и Трейн се усмихна злобно.После погледна Мичи и бързо се изправи.
-Съжалявам..тя се...ъмм..препознах я и исках да видя коя е..да..-Трейн погледна прозореца.Навън беше заваляло."Доста бързо се променя времето"-помисли си той и се загледа.

Мичи още не можеше да заспи от повторното растене на костите на дясната й ръка. Тя чу какво каза Трейн на старшата сестра Мадам Помфри и много се възмути от поведението на Трейн. Когато излезе Мадам Помфри Трейн се обърна към прозореца. Тя чу думите му. После Трейн се прибилижи до прозореца. Той видя че навън времето е лошо. Мичи се опита да стане, но Трейн я забеляза и й каза:
-Защо се опитваш да станеш? Недей! Ще се влошиш още повече!!!
За разлика от Трейн, Мичи го послуша и отново легна на леглото. Тя стоеше мирно и се беше вгледала в тавана. После Трейн отново се върна и седна на леглото до Мичи.
-След малко ще изгрее слънцето!-каза й Трейн спокойно, като я погледна със сините си студени очи. Мичи се вгледа в неговите и забеляза топлина. След няколко минути, небето стана златно, защото слънцето изгряваше. Мадам Помфри влезе в болничното крило с поднос в ръка. Тя го положи пред Мичи и й каза:
-Мила, ето ти закуската!
След това махна бинта от ръката й, докато Мичи се опитваше несръчно с лявата ръка да загребва с лъжицата. След като се нахрани старшата сестра каза на Мичи:
-Вече можеш да си тръгваш.
Мичи се преоблече и излезе от болничното крило заедно с Трейн.