На спокойствие край езерото

Тук спокойно можете да си починете и да забравите за ангажиментите си

Рано заранта Навара ерши да се разходи и да обмисли на чист въздух първата си седмица в училището.Тя седна под сянката на едно дърво,а сътрешните лъчи на един от малкото топли дни през зимата я погалиха нежно.ТЯ се настани удобно и се загледа в езерото...

От замъка излязоха Никита и Даря. Те се насочиха към езерото. Докато вървяха Никита каза:
- Днес времето е хубаво нали?- и погледа замечтана към повърхноста на езерото. Сутринта беше прекрасна. Небето нямаше облаци и слънцевите лъци се отразяваха в езерото.

- Да прекрасно е - отговори й замислено Даря.Те стигнаха до езерото и седнаха на два камъка близо до водата.

На спокойствие край езерото Vancouver_Lake_0_3_by_xen_fx

Ерис излезе от замъка и тръгна към спокойното и доста красиво по-това време езеро.Когато стигна младото момиче се огледа и след като не видя никой се запъти към любимото си място.Във най-далечния край на езерото имаше издадена скала,където Ерис обичаше да сяда и да провесва крака във водата.Днес тя направи същото като внимаваше да не намокри краката си.Не беше във настроение за разговори със съучениците си,затовя та се настани на камъка си и се заглева във небето.Беше във велеколепни цветове,които се преливаха.Ерис остана загледана така дълго време.

Както седяха Никита каза внезапно:
-Искаш ли да легнем на тревата и да гледаме облаците? А след това ще се върнем в замъка за часовете. Виж колко се красиви рано сутрин. - каза тя и погледна Даря, като очакваше нейния отговор.

-Да наистина не ги бях забелязала
Двете легнаха на тревата и се загледаха в небето.Време беше да се прибират и те бавно се запътиха към вратата на замъка

Там се сблъскаха с Навара,която ги поздрави и им каза:
-Здравейте.

- Здравей! - поздравиха двете момичета. - Явно и ти обичаш разходките край езерото. Ти на къде? Ние тъкмо се приибирахме.

Вече беше много късно, но Навара не искаше да спи.Съцето и желаеше приключение,нещо,което да го накара да забие на пълни обороти.Тя обичаше екстремните преживявания и това я караше да се чувства добре.Тя мисли,мисли и накрая реши-щеше да прекара една нощ край езерото.
Тя се облече добре,защото навън беше студено,взе магическата си пръчка и се запъти от спалното помещение към общата стая.Тъй като им беше забранено да излизат вечер,тя беше много предпазлива и често се оглеждаше насам-натам.
Ето че слезе в общата стая и за нейно щастие там нямаше никой.Тя излезе и се запъти бавно и предпазливо към входната врата на замъка.По пътя си не срещна никой,което я накара да се успокои от тънката нотка на притеснение,която я беше обзела.Когато стигна безаварийно до вратата,леко я отвори и излезе на двора.Полъха я веднага лек вятър,но Навара не му обърна внимание и продължи към езерото.
Когато стигна там тя видя,че е много мрачно и подтискащо,но това ни най-малко не я плашеше.Тя се огледа да види всичко ли е наред и с радост останови, че е така.Тя се чудше какво да прави и като минаваше без да иска се спъна,залитна и цопна в езерото.Тя потъваше и потъваше,но беше в несвяст и не можеше да направи нищо...
И така тя се събуди и видя,че е вързана за една стена и пръчката и лежеше паднала до нея.Около нея се бяха събрали множество езеряни,които я гледаха учудено и не много гостоприемно-те бяха насочили копия срещу нея.Тя беше ловка и с единия си крак хвана пръчката си,а с другия я метна в ръката си.След това веднага направи една магия за балоноглавие,което стана много трудно,тъй като шървите пъти от устата и излизаха само балончета.Но най-накрая успя и след това започна да се освобождава.След като го направи,Навара започна да пръска на всички страни вцепеняващи заклинания:
-Вцепени се!Вцепени се!-и около нея започнаха да падат езеряните.
Тя не спираше и продължаваше, и продължаваше.Накрая не останаха повече около нея и тя заплъва нагоре.Не щеш ли обаче на входа на скривалището им се почвиха още и тя трябваше да плува все по-бързо и по-бързо.Тя започна да обсипва езеряните с множество заклинания:
-Вцепени се!Импедимента!Вцепени се!Експелиармус!-и накрая тя видя,че ги беше победила.Със сетни сили се запъти към повърхността.Когато стигна там половин по късно,тябеше капнала от умора.Премахна магията за балоноглавие и седна тежко на тревата.Лежа там около 30 минути и после реши да се прибира към замъка.Погледна ръчния си часовник и с изненада видя,че е вече много късно през нощта-от излизането и бяха минали повече от 4 часа.
Но не щеш ли по пътя тя видя светлина от другия край на езерото.Тя не искаше да ходи там,но любопитството и беше по-силно от нея.Тя отиде там и видя,че това е някакъв звяр.Тя си каза на себе си:"Защо ми трябваше да идвам тук?!?" и побягна назад към замъка.Но съществото я последва и тя трябваше да се изправи срещу него.Тя се обърна,насочи пръчката си към него и извика:
-Импедимента!-но заклинанието се оказа слабо.Тя повто ри отново още няколко пъти и най-накрая го повали.После извика отново многократно,за да подейства:
-Инканцерус!-и то повече неможеше да помръдне.Навара побягна към амъка и щом стигна видя,че вече се зазорява,а нетрябваше да я хванат.Тя притича по етажите,прибра се в общата стая,изсуши с магия дрехите си и си легна.Преди да заспи от умора,тя си помисли:"Е,независимо от всичко нощта беше невероятна" и заспа с усмивка.

Туко що часовете бяха приключили и Жулиета улисана в мечти незнаеше какво да прави, понеже все още не познаваше никой. Тя рещи да се разходи и тръгна към езерото с бавни крачки. Ту гледаше нагоре към небето, ту надолу в краката си за да не се съне някъде. Тя повървя 10-15 минутки и стигна до един бряг. Погледна назад и видя гората която оставаше зад нея. Скоро слънцето щеше да залезе и затова тя реши да си намери хубаво място откъдето можеше да наблюдава. Тя се огледа наоколо и пристъпиот едната и страна имаше скали, а пред скалите паднали големикамъни, от другата дълъг бряг на който не се виждаше края... скриваше се някъде след завоя на водата.Тя спря за секунди и се загледа във водата.. Беше потънал в мисли за дома...семейството...приятелите... Те и липсваха толкова много и оставаха толкова далеч. Тя отиде до купчините с камъни и започна да се катери и да търси удобно място от къдетоможеше да наблюдава залеза. Най-накрая тя стигна до някакъв камък с мн интересна форма. Той беше леко навътре вбрега и леките вълнички се разбиваха в него и разпръскваха пръски. Тя седна на него, свали обувките си и потопи краката си в хладките води на езерото. Изведнъж тя изпита голямо желание да скочи във водата, но се сети,че някой може да дойде и да я види! Жулиета беше седнала на камъка подпряна на двете си ръце и гледаше в хоризонта където се сливаха водата и небето. Слънцето бе започнало да залязва и небето променяше цветовете си в красиви смески... Жу се замечта, тя полетя в нейния магически свят. Замечта се и в дълъг шпериод тя незнаеше какво става около нея..знаеше само, че слънцето залязва и мечтите са на ход.След час-час и половина, тя неможеше да определи точното време, вече беше почнало да се свечерява и тя тръгна към замъка защото заксъняваше за вечеря...

Около езерото беше изключително приятно, скоро бе валяло и тревата беше още влажна.Ерис и Джери вървяха покрай него и без да се усетят го обиколиха няколко пъти.основните теми на разговора им бяха как ще хванат Потър и ще го занесат на Черния Лорд(„Едно пълно тяло-заключващо проклятие,няколко зелени панделки и той ще е най-добрият подарък за Татко!”бе казала Ерис,при което двамата избухнаха в смях).И Двамата искаха да се докажат като смъртожадни,защото ги приемаха като деца(Но това не е честно!Аз съм достатъчно голям че да реша че мога да убивам! възнегодува Джери).И така двамата се спряха на едно място,което беше най-отдалечено от замъка но пък се приближаваше най-много към гората.
-Ти всъщност къде беше?-попита изведнъж Ерис.
-Как къде съм бил?-вдигна вежди Джерами.
-Ами късно се прибра в общата стаяяяяяяяяяяяяя…-Ерис се спъна в един корен и падна право в Джери,който не се усети на време и двамата тупнаха на земята.Двамата се спогледаха и се засмяха.Когато спряха,Джери отбеляза със някаква срамежлива усмивка:
-Много си красива,когато се смееш.
-Това комплимент ли е, господин Джерами Нейсън? – закачливо му намигна момичето.
-Факт. – извърна нагоре поглед поруменял слидеринецът.
След около секунда усети някакво топло дихание върху устните си. Той погледна натам. След две секунди на пълно изумление осъзна, че Ерис го целува – нежно, внимателно, любящо. Тя видя въпросителният му поглед и отдръпна устните си от неговите.
-Искаш да ме накараш да се чувствам още по-неудобно ли? – попита тихо той.
-Какво искаш да кажеш? – намръщи се момичето.
-Ами, огледай се. Доста комична гледка ще сме ако някой ни шпионира – полегнали на тревата, лежим и си приказваме.
-По-скоро аз съм легнала върху теб. Извинявай много... – смънка слидеринката и веднага стана.
Двмата се изчервиха леко и потънаха в мълчание.Ерис вече съжаляваше за постъпката си,защото така ясно му показваше че държи на него.Джери обяви че е време за вечеря и двамата тръгнаха да се прибират към замъка.Внезапно Джерами попита:
-Защо ме целуна?
-Стори ми се най-подходящото,което можех да направя.–вдигна рамене Ерис.–Съжаляваш ли за това?
-Ни най-малко.–тихо отвърна слидеринецът.

Брой мнения : 84 Registration date : 14.09.2007

Ейми се разхождаше покрай езерото!Тя много обичаше разходките под лунна светлина.Ейми отиде до едно дърво и седна до него.Загледа зваздите и видя една падаща звезда.Ейми затвори очи и си пожела нещо,но какво никой не трябваше да узнае.Изведнъж над нея надвисна сянка и Ейми се обърна и видя....

-Здрасти!- каза момиче в грифиндорска мантия
-Здравей!
-Извинявай, че те уплаших! Малко съм превъзбудена и не мога да спя. Ти какво правиш толкова късно тук?
-Ооо, нищо разхождам се.
-Ти си в Грифиндор, нали?
-Дам, първи курс.
-Аз почти съм втори. Анилия Харпар. За по-накратко Ани. Приятно ми е!
-Ейми Кристън. И на мен ми е приятно!
-Е, Ейми радвам се, че се запознахме. Ще се виждаме често, надявам се.
-Разбира се.
-Аз ще отида да се помъча да заспя. Тия дни малко се преуморих с ученето.
-Ох, да и аз така. Скоро пристигнах, а вече имам домашни по всички предмети.
-Дам, така е тук, но ще свикнеш!-Ани смигна на Ейми и двете се отпариха към кулата на Грифиндор.

Брой мнения : 119 Age : 33 Registration date : 01.09.2007

Саске се разхождаше околу езерото.След като замина и се завърна беше друг човек.Сега вече част от мъката която изгаряше душата му беше изчезнала а на нейно място дойде надежда.Но той знаеше че никога неможе да изпепели злото вътре в него.Тайно в него се надяваше че слуховете които беше чул докато пътува се верни.Той се спря на едно място заби меча си в земята и плавно се отпусна.Странно беше но сега повече от когато и да е било се нуждаеше от компания.

Виктория нямаше какво да прави и реши да се разходи.Наоколо беше пусто..."пълна скука" мислеше си тя докато замислено обикаляше езерото.Извежднъж се натъкна на Саске.Блек се поколеба...не искаше да се натрапва.Докато се чудеше какво да прави момчето обърна глава и...

Никита излезе да се разходи около езерото. Имаше лек ветрец, който разрошваше синята й коса (в час по отвари я направих синя). С бавни крачки се запъти към другия край на езерото където и беше любимото място. По пътя тя си мислише за някои неща, които се бяха случили в близкото минало. За смътта на Лоулик и за странния разговор с братовчед му...(помъчи се да си спомни името) Джейдън. Стигнала до мястото на което винаги седяше тя се настани удобно. Погълната от мислите си чак сега рейвънклоуката забеляза, че не много далеч от нея имаше още някой, който си почиваше. В първия момент тя щеше да се запъти към него и даже се надигна, но се спря. Момчето можеше да иска да е само, а Никита не го познаваше и не искаше да се напрапва. За това остана на мястото което беше.

Брой мнения : 119 Age : 33 Registration date : 01.09.2007

Саске погледна Виктория и се усмихна
-Седни.Намерих си най-накрая компания.
Той беше доволен че не е сам.Преди околу месец щеше да убие всичко което се доближи до него а сега се радваше че най-накрая ще има човек...можеби нормален с който да проведе някакъв смислен разговор.
Той я погледна с надеждата че ще го заговори и..

Първи курс Брой мнения : 6 Registration date : 16.10.2007

Дина се разхождаше бавно покраи езерото.Беше в много лошо настроение ,тъи като отново се беше разделила с баща си крещейки.Никога не са се разбирали и сега се чувстваше зле.Искаше да поговори с някои ,но знаеше ,че тук всичко и е непознато и няма пред кои да се разкрие.Тя беше от типа хора ,които на външен вид са силни и независими ,но от вътре крият голяма презнина.Това беше проблема й ,заради които беше станала такъв суров човек.
Без да се осъзнае потънала в мислите си Дина видя пред себе си едно момче и едмо момиче ,които маи се бяха разприказвали.Дина реши ,че сега не е момента и тъкмо щеше да се обърне когато чу глас зад себе си.

Брой мнения : 119 Age : 33 Registration date : 01.09.2007

-Спри...Вики моляте изчакай ме за секунда..мисля че усетих нещо
Саске тръгна и се спря до момичето.
-Злоба,агресия...първичен хаос...
Той я огледа отгоре до долу и несъжали за направеното усилие
-Да се разходим.Разкажи ми нещо за себе си...

Първи курс Брой мнения : 6 Registration date : 16.10.2007

За секунда всички мускулчета на Дина застинаха.После целият и гръб настръхна.Момчето я настигна и й предлжи да се розходят.Дина се подвуоми за секунда ,но реши ,че няма какво да губи.Беше и изключително странно ,защо това момче прояви такова любопитство към нея.
-Не те познавам.Какво очакваш да ти кажа.И кои си ти всъност?

Брой мнения : 119 Age : 33 Registration date : 01.09.2007

-Името ми е Саске..Последният оцелял от Учиха кланът..Вече знаеш кой съм..въпросът е коя си ти..
Саске я погледна и се усмихна.
Не я беше виждал преди, което означава, че се е появила току що или докато е отсъствал..Някаква нова звезда..това може би е хубаво за неговите планове

Първи курс Брой мнения : 6 Registration date : 16.10.2007

Дина се смръщи.Момчето явно беше много любопитно ,че да я разпитва така.Дина реши да отбие въпроса му или поне да не казва всичко:
-Казвам се Дина...Тонере.И съм нова.Надявам се ,че това ще задоволи любопитството ти ,поне за сега.-каза тя и се усмихна съвсем лекичко .
-А ,ти Саске ,защо се интересуваш толкова?

Една сутрин когато още слънцето не беше изгряло и подухваше лек ветрец Рия излезна от Хогуортс и се запъти към езерото.
Тя се разходи и след това седна на тревата загледана в езерото.Изчака изгрева,който беше божествено красив и реши да си ходи тъй като беше време за закуска.Тъкмо тогва...

Първи курс Брой мнения : 177 Registration date : 27.10.2007

ема най-полсе намери нужното спокоиствие край езерото.Тя извади дневника си и започна да пише