В къщата

Хагрид те очаква!

Около къщата на Хагрид всичко бе спокойно. Липсваше усещането за движение и явно тук нямаше никой, но тримата - Джеръми, Ерис и Флора не знаеха това и се задаваха точно към къщата.
Те вървяха бавно, защото имаше достатъчно време до началото на часовете. Флора летеше засмяна над двама и постоянно говореше нещо. Виждаше се, че Ерис не бе доволна от присъствието й, но не можа да направи нищо и се примири.
Тъкмо стигнаха до вратата и Джери почука два пъти. Никой не отвори, не се чуваха и тежките стъпки на Хагрид.
- Ехоо... има ли някой? - попита Джери, но Ерис бързо го дръпна и удари силно по вратата.
- Спокойно, Ерис! Май нещо си ядосана? - попита засмяна Флора.
- Ще видиш ти! Внимавай да не си го изкарам на теб! - и Ерис я погледна злобно.
- Е, сега какво ще правим? Явно Хагрид не е тук. - каза Джери, за да спре изникналия спор между двете.
- Аз предлагам да влезем и да го почакаме. - каза Флора и прелета до вратата. - Какво ще кажете?
- Да, с твоето нахалство нищо чудно. Но този път май си права. Може скоро да дойде. - и след думите на Ерис Джери отвори вратата и тримата влязоха в къщата.

greeny Брой мнения : 424 Age : 34 Registration date : 27.12.2006

По скоро Ерис и Джери влязоха, зашото Флора не обича да използва врати и се вмъкна през стената.
- Някой май не е чувал за ароматизатори, а?- намръщи се Флора
- Духчетата имат ли обоняние?- озадачи се Джери
- Не, ние сме хванати от гората. Разбира се, че имат.
- Добре де извинявай. Просто попитах.-веднага се извини Джери и се обърна тихичкокъм Ерис- Много е докачлива днес.
- За това не трябваше да идва с нас.-начумери се Ерис.
Децата се огледаха и се настаниха на огомните столове покрай масата. Изглежда Хагрид беше излязал за малко защото на огнището имаш сложен чайник. Може би бе отишъл да вземе дърва или нещо такова. Но ако беше така щеше да е наоколо.
- Не би трябвало да се бави толкова много щом чайника е на огнището.-констатира факта Джери
- Може да го е забравил. Нищо чидно като знам каъв е Хагрид- обади се Флора, която в момента беше на половина в къщата , на половина оглеждаше от вън.
- Сигурно е било нещо важно за да излеза и да забрави чайника- замислено каза Ерис.
Децата се спогледаха и се замислиха сериозно над въпроса.

Изведнъж те чуха странен шум откъм прозореца и стреснати се обърнаха на там. Видяха едно лице, само за момент, а после врата се отвори силн. В къщата на Хагрид влезе Анилия, подпря се на стената и задъхано каза.
-А, вие ли сте? Уплаших се, че някой ме е проследил!
-Къде си била?- попита заинтересувано Джери
-Ами, днеска ходихме с Флор до началото на гората..- при тези думи Флора се начумери и заяви,че ще каже на някой учител.
-Не, недей!- страснато рече Ани- Изчакай да доразкажа- И ние искахме само да видим едно дърво съвсем в началото, когато чухме стъпки, толкова се уплашихме и побягнахме. Оказа се, че в бързината съм си изпуснала шала и ходих да го търся.
-А, добре тогава.- каза Флора, без да види кака Ани смигна на приятелите си
Джери побърза да духчето да търси Хагрид, за да може Ани да им каже истината
-Хайде разказвай!- каза Ерис, веднага щом Флора напусна стаята
-Ами, става нещо много странно. Хагридго няма вече от три дена. С Флор решихме, че се застоял при Арагог и аз отидох да го питам. Обаче го нямаше. Сега бях да говоря с Фирензи, но и той нищо не знае.
-Ужас!- хвана се за устата Ерис, за да не изпищи
- Къде ли може да е?- зачуди се Джери
Какво ли щяха да правят?! Един от най-добрите им приятели го нямаше! Ами сега? Къде ли се беше дянал Хагрид?

Беше късна вечер.Том и приятелят му Гилл бяха в клуба по дуелиране.Те се стражаваха с един ученик...той ги порази с проклятие и те изхвърчаха през прозореца право в дрора на Хогуортс.Бяха близо до Забранената гора, от която излезна Рубиъс Хагрид-пазачът на ключовете, дивеча и също преподавател.Той зърна двамата ученици...повика ги и ги скастри:
-Ей, вие, какво правите извън общата стая?Защо сте близо до Гората?
Слидеринците се доближиха до него, представиха се и му разказаха историята.Той ги приюти замалко в къщурката си и ги настани удобно.Пльосна пред тях на масата две чаши(колкото кофи) и им наля горещ чай.Те го помолиха да им каже урока по Г за М С, защото тогава те бяха болни.Великанът се съгласи.Неусетно стана 22.30 и той им каза:
-Слушайте ся...аз ще ви изпратя до замъка и искам на секундата да отидете в общата стая.Ако ви хванат ще им кажете, че аз съм ги повикал.Разбрахте ли?
Момчетата кимнаха и му пожелаха Лека нощ.Той ги придружи до постройката и им повтори заръката.Те затичаха към общата стая.Влезнаха.Там няколко ученици се бяха унесли в креслата и те внимателно закрачиха към момчешката спалня.Спеше им се много.Веднага легнаха.Сънищата ги очакваха!

Андора почука на вратата, но не получи отговор. Почука и пак-същото. Тя се учуди, че Хагрид го няма. Къде ли беше отишъл? Тя си тръгна.На следващия ден в общата зала Андора не видя хагрид... Сърцето й трепна .
-Е Грациела, може снощи да е бил в гората , нали все пак е пазител на дивеча...-каза Андора
Джеръми и Грациела седяха до нея ... Грациела понечи да възрази , но Джеръми веднага я прекъсна...
-аз ви видях през прозореца , ако искате зимаме си закуската и веднага при хагрид...
-Но...
-Андора си е права , Грациела ... нали е пазител на дивеча трябва някакси да си върши работата не може все с нас да се занимава...
-Но...
-добре де добре ти няма да идваш ако имаш работа.
-Но Джеръми!-и Грациела посочи към учителската маса-хагрид беше там. Андора се запита как не е видяла Хагрид-та той се забелязваше от километри, но разбра защо не го беше видяла-той се беше снишил,така че никой да не го забелязва и беше целия в рани и синини.
Андора ахна...направо не можеше да повярва че великан като него може да пострада така.
И тримата приятели след закуската се запътиха загрижени към къщурката на Хагрид
Андора почука силно по вратата:
-Кой е?-попита великана
-Хагрид отвори ние сме!-казаха Андора,Джеръми и Грациела заедно
-Трябваше да се досетя!-каза весело Хагрид и им отвори. Когато видяха хагрид отблизо целия в рани и насинен изглеждаше сще по-зловещо.
Когато Андора влезе веднага се обърна към Хагрид и попита:-Хагрид какво ти се е случило ?-Срещнах погребини в гората.-отговори измъчено пазача
-И те ли ти причиниха това?-ахна ужасена Грациела
-Да. Но не се безпокойте това е нищо работа!-каза Хагид и се помъчи да се осмихне но се получи тъжна гримаса
Андора веднага и изрече "Епискей!"към лицето на пазача и раните и синините веднага се оправиха
-О,благодаря ти Андора!-каза Хагрид и опипа вече здравото си лице
-За нищо Хагрид! Сигурен ли си че се чувстваш по добре?
-Да,спокойно вече съм много добре.-каза и с усмивка се обърна към тримата приятели- Е,мога ли да ви предложа нещо за пиене?
-Да,Хагрид но нямаме много време,имаме много домашни!-каза Грациела
Хагрид им направи чай и се заприказваха и никой не усети как отлетя времето
-О не,16 и 20 е,а още не сме си довършили домашните по отвари и вълшебство!
И тримата хукнаха към замъка оставяйки Хагрид да гледа развеселен след тях.