Записване

Гончийка на Грифиндор,ако може

Рия Лоуд-Грифиндор

Първи курс Брой мнения : 24 Registration date : 24.12.2007

Aми видях че една слидеринка се отказа от поста си и така се чудех дали ще може да съм пазачка на Слидерин?

Мдам, наистина имаме нужда от пазач!
Хайде да те помоля, от името на отбора ни, драсни в тая тема рпг пост сякаш си на тренировката ни по куидич, за да видим какво можеш, тъй като си нова и ако се справяш добре, си приета! =)

Първи курс Брой мнения : 177 Registration date : 27.10.2007

Така аз искам да съм в отбора не ме интересува каква яе съм важното е да съм в отбора

Ми хубаво, тогава и от теб чакаме един пост като за тренировка по куидич, но се постарай да няма правописни грешки и да е дълго, смислено и ясно!
Ще изберем по-добрата от двете ви!
Успех!

Първи курс Брой мнения : 24 Registration date : 24.12.2007

Ник се събуди рано сутринта. Предната вечер до късно не беше могла
да заспи, заради притеснения, а ето, че сега се будеше толкова рано,
някъде към 6 часа сутринта, а стомахът й се беше свил на топка. Понеже
момичето не можеше вече да заспи отново, слидеринката се облече и
безшумно излезе от спалните помещения. Мина през общата стая и погледна
за миг към камината, където догаряше едно дебело пънче. Фокс видя
на дивана котката си, поздрави я с едно гушване, целувка и галене, а
след като се насити на упокояващото й мъркане, се насочи към Голямата
зала. Влезе тихо в залата и с бързи стъпки стигна на масата на Слидерин.
Вътре имаше едва няколко ранобудни ученика и то всичките от другия дом. Ники се опита да хапне малко препечена филийка с мармалад, но едва
преглътна няколко хапки. Накрая първокурсничката заряза тиквения сок
и филията, стана и излезе. Върна се отново до спалните помещения. За
щастие и този път не разбуди никой с нахлуването си. Грабна любимата си
вещ-метлата й "Фантом" и с решителни стъпки тръгна към куидичното
игрище. "Няма какво толкова да се притеснявам. Все пак със завидна
лекота се справям с куидича."-успокои се на ум и излезе
през вратата на замъка, но една мисъл ехидно се подсмихваше,
прокрадвайки се в главата й-"Да, но да си търсач и пазач не е едно и
също." След като излезе на двора, я лъхна лек ветрец и я разхлади. Вече
беше сигурно към 8, беше забравила да погледне колко е часа.
-Ауч!-извика Ник, когато се препъна в мантията си и се изтърси на земята. Ожули леко
колената и дланите си, но не беше нищо сериозно.Фокс изохка,
изправи се и с едно махване на пръчката и измърморване на някакво
заклинание, ожулванията й изчезнаха.
-Брей, тези частни уроци имали
полза бе!-каза си слидеринка и се запъти отново към игрището, този път
по-внимателно и с не чак толкова юркане. С всяка крачка притесненията й
отново се връщаха. След няколко минутки, които й се сториха цяла
вечност,Никол прекрачи входа на куидичното игрище и поздрави капитана, които се беше запътила към нея.
-Е, хайде да те видим
какво можеш!-каза нахъсващо капитана, усмихна се окуражаващо и
се зае със сандъка с топките.Капитанката изпрати едно момиче от отбора,което ще пробваше да вкарва топките в обръчите.
Жад кимна, възседна метлата, рязко
дръпна дръжката й нагоре и се понесе с шеметна скорост. Веднага след
първия полъх на вятъра, у нея се върна прекрасното чувство "летене",
което отдавна не беше усещала, и страхът й се изпари на мига.
Самоувереността й се върна и тя направи няколко лупинга и резки
завъртания, за да се наслади на прекрасната си метла, най-добрата в
целия свят, която нямаше равна на себе си.
Фокс неусетно се
беше издигнала на нивото на головите обръчи. След един подканващ вик,
тя беше изтръгната от унеса си и се огледа. Момичето й посочи головите
обръчи и първокурсничката зае позиция пред тях с хищно изражение.
Потри ръце в пазаческите ръкавици и заследи с орлов поглед куофъла в
ръцете на съдомничката й.
По голямата ученичка се заизвива като змийче,
направи шеметно няколко зигзагообразни движения и естествено вкара още
от първия път. Една тежка въздишка се отрони от гърдите на Ник, която скръцна със зъби и се приготви за следващата атака.
Малка
засилка, лъжливо движение наляво и тя стреля...но този път Ники беше подготвено и бързо се стрелна надясно. Върховете на
пръстите й докоснаха червената топка, ръцете й се обвиха около нея и я
запратиха, може би малко прекалено силно, право в пръстите на момичето,
като едва не й изкара въздуха.
-Ох, съжалявам, добре ли си?-дано това не се сметнеше като опит за убийство.
***
След
може би половин час (въпреки че на Ник й се беше сторила цяла вечност),
двете слязоха на земята, приземявайки се плавно. Фокс беше успяла
да спаси малко повече от половината голове, но все пак поне 5 пъти си
беше чист новаторски късмет, затова слидеринката не беше много сигурна,
че ще я приемат в отбора.