Лунното отражение...

Джини и Викс излезнаха от водата. И на лицата на двете се четеше лека усмивка. Момичетата се облякоха и се приближиха към огъня. Тогава Джини чу как Клоуи и крещи. Момичето се обърна към нея и я изгледа с поглед, които ясно казваше "Не ме ядосвай, за да не си изпатиш!".
- Просто потитах Вики дали иска да поплуваме.- каза с равен и студен тон грифиндорката усмихвайки се самодоволно- Не съм те оставяла сама. Амос беше тук при теб. Не можеш да докажеш, че имам специално отношение към теб, защото и Амос беше тук.

Брой мнения : 67 Registration date : 14.03.2009

Ginny написа:: Джини и Викс излезнаха от водата. И на лицата на двете се четеше лека усмивка. Момичетата се облякоха и се приближиха към огъня. Тогава Джини чу как Клоуи и крещи. Момичето се обърна към нея и я изгледа с поглед, които ясно казваше "Не ме ядосвай, за да не си изпатиш!".
- Просто потитах Вики дали иска да поплуваме.- каза с равен и студен тон грифиндорката усмихвайки се самодоволно- Не съм те оставяла сама. Амос беше тук при теб. Не можеш да докажеш, че имам специално отношение към теб, защото и Амос беше тук.

-Пффф...не искам нищо да доказвам.Знам само,че не мога да те трая...-при тези думи тя я изгледа на кръв завъртя се рязко и тръгна по пясъка.......

- Първокурсници - тихо каза Викс, но беше сигурна, че Джини я е чула. Грифиндорката погледна отдалечаващото се момиче. В очите й отново имаше заплаха. Викс реши да не се меси. Засега. И да се надява, че Джини няма да се занимава с такива дреболии.

Джини погледна момичето презрително.
- И това трябва да ме засяга така ли?- момичето са засмя остро- Ти какво найстина ли си помисли, че ще ме впечатлиш с това? Половината училище ме мрази и на мен не ми пука. Ако си мислиш, че ще ме трогнеш грешиш.
След това грифиндорката се завъртя пак към огъня и Викс и продължи да топли ръцете си.

Викс задържа погледа си върху Джини.
- Аз не те мразя, да знаеш.
Виктория не бе по изказвания от такъв тип. Всъщност тя не бе по изказванията като цяло. Само че не бе точно сигурна какви трябваше да са й отношенията с грифиндорката. Не помнеше някога да са имали някакви особени контакти. Но това бе типично за Викс. Джини не беше единствената мразена ученичка с разликата, че повечето ученици въобще не знаеха за съществуването на Викс.
Двете момичета пак замълчаха без да имат нужда от нищо друго.

Джини се усмихна топло на това което беше казала Вики. Грифиндорката определено не можеше да се оплаче от липса на приятели, но определено не беше и от любимците на училището. Имаше подбрани хора с които се държеше добре, изглеждаха й приятна компания. Джини се загледа отново в огъня.
След малко се сети, че Амос все още беше там. Обърна се към него, а той наблюдаваше двете момичета топлещи се на огъня.
- Толкова ли сме интересни?- попита толкова тихо Джини, че само Викс да я чуе

Амос,който следеше всичко с усмивка на лице стоеше и гледаше...Изведнъж една щура идея блесна в главата му,момчето се превърна във вълк и изръмжа към момичетата,след което обърна очи към луната и започна да вие продължително,във всъщият момент довтасаха 3 вълка,които погледнаха Амос,момичето само им кимна и каза на Джини:
-Сега вече можеш да кажеш "Край на спокойствието"! момчето се обърна към останалите вълци и изръмжа весело,след което четирите млади вълка започнаха да се боричкат на тревата

- Аз казах ли нещо за преобразяването?- изсъска Джини - Разкарай вълците и се трансформирай отново в човек преди да си загазил!
Момичето се нервира можеше още малко да го потърпи след това той щеше да съжалява

Амос погледна тъпо и нададе пронизителен вой,след което отпрати вълците и седна до Джини като прие човешката си форма...
-Понякога си мисля,че можеш да се превръщаш в кобра! промърмори Амос

Викс изгледа преценяващо Амос. Хафълпафеца въобще не се вписваше в обстановката. Тя се зачуди колко недосетливи могат да бъдат хората. Нима Джини не му беше показала ясно, че не желае компанията му? Но пък може би Амос имаше нещо предвид.
Блек имаше нужда от почивка. Защо около това въпросно езеро никога не беше достатъчно спокойно?
Амос продължаваше да ги гледа и този път погледа му бе насочен към Виктория. Тя не му обърна внимание. Излегна се на тревата, а непокорната й коса се разпиля. Викс махна един кичур от лицето си и затвори очи, надявайки се, че Амос ще прояви благоразумието да не предизвиква повече Джини. Поне в следващите пет минути.

Амос се намръщи като измърмори "Жени" и си тръгна подритвайки камъчета

Джини се загледа в отдалечаващото се момче. Не предполагаше, че ще се откаже толкова лесно и се пак най- накрая щеше да е тихо. Момичето се изтегна на тревата и отново загледа звездите, потъвайки в мислите си. Как искаше само да върне времето назад.

Двете момичето седяха мълчаливо доста дълго време. Не се налагаше да се опитват да водят някакъв безмислен разговор и двете просто седяха и се наслаждаваха на заобикалящата ги гора, на езерото и на прекрасната луна. Всяка беше потънала в мислите си. Сигурно са били странна гледка от страни, но на тях не им пукаше особено много.
Джини лежеше на тревата и беше вперила невиждащ поглед в звездите, потънала в мислите си. Един спомен се намърда в главата й и тя се изправи. Не можеше да седи тук повече, не искаше да се рови в миналото си, за тази вечер и стигаше.
- Аз... ще ида да видя какво става на купона. Ще ме дойдеш ли с мен?- попита Джини ставайки от земята.

Гласът на Джини върна Викс към реалността. Отне й известно време да осъзнае какво я пита грифиндорката.
- Да. Най - добре да дойда.
Тя пъргаво се изправи от тревата и с последен поглед към езерото двете се запътиха обратно към замъка. Мълчанието не им пречеше.

Брой мнения : 139 Registration date : 03.03.2009

Трейн седна на земята и въздъхна.Изведнъж се почувства уморен.Слънцето печеше силно.Беше доста горещо,макар че пролетта беше настъпила преди няколко дена..Той видя едно дърво и легна над него,така че главата и раменете му да са под сянката а от кръста надолу да са под слънчевите лъчи.Подуха нежно вятър и косата на полу-заспалото момче се развя леко.Той погледна нагоре към короната на дървото.Тя беше зелена и гъста,но се намираше дупчица-две през където да мине слънчева светлина.Няколко светли точици докоснаха ръката на момчето,някой лицето..Трейн се унесе напълно.Не го тревожеше нищо вече.Той си помисли за Светкавица която беше купил и скоро заспа над дървото..

Небето стана тъмно, но още беше ясно. Тази вечер звездите светеха с всичката си сила. Мичи се разхождаше по поляната край езерото. Бриза на езерото развяваше косите й. Тя се чувстваше свободна. След това се пипна за рамото. Мичи усети лека болка, но не простена. Мислеше си само за Трейн и за щастието. Тя видя как едно момче от нейния дом лежи на земята. Вярно, че беше вече Април, но времето още беше влажно, студено и някакво си странно през нощите, затова тя се загрижи момчето да не истине. Мичи се бавно се запъти към него. Когато стигна тя видя, че момчето, което лежеше на земята, е Трейн, а до него стои лъскава метла. Мичи се наведе да прочете надписа върху метлата и видя, че пише на нея "Светкавицата". След това коленечи до Трейн, взе му ръката и му натисна вената за да провери пулсът му. Тя се успокои, защото пулсът му беше нормален и това означаваше, че той жив и че му няма нищо лошо. След това си изпука хубаво пръстите и така силно удари Трейн по бузата, че той се стресна и веднага се надигна.
-За какво направи това?-попита я Трейн , търкайки бузата си от силния удар.
-Защото те помислих за тежкоранен и толкова много ме изплаши, че си го залуваш.

Брой мнения : 139 Registration date : 03.03.2009

-Хей,няма да хукна да се самоубивам!Защо си помисли такива глупости?-попита той учудено докато си търкаше очите.
-Та,ти можеш да пееш,нали?Мислила ли си да започнеш кариера с това?-попита я той и се облегна на дървото.
-И не си мисли че съм забравил за първия си въпрос.Искам да чуя отговор и на двамата ми въпроса.Първо,защо мислеше че ще се самоубия и второ,ако можеш да пееш защо тогава си избрала да учиш в магическо училище а не да започнеш кариера?-Трейн се загледа в небето и зачака отговора на Мичи.

Мичи ужасно се ядоса и скръсти ръце намусена, защото много добре чу думите на Трейн. Остави малко нежния вятър да я подуха. След това си поочисти коленете. Тя си отвори устата и му заговори:
-За втория въпрос ей сега ще ти отговора. За какво ми е да ставам певица? На мен не ми трябва някаква кариера!!! Това ми е само хоби. Не искам да се занимавам професионално с пеенето, а само да се забавлявам с него. Аз искам да стана добър магьосник, не известна певица.
Трейн я погледна намусено. След това заби погледа си в земята. Вдигна си ръката и се почеса по тила. След малко се изтегна, доближи се до Мичи, хвана й ръката и бавно й заговори:
-Тогава защо помисли, че съм се самоубил?
Сълзи потекоха от очите на Мичи. След няколко секунди, цялото й лице беше обляно в сълзи.
-Не съм мислила, че си се самоубил, просто помислих, че някой може да те е свалил от метлата, когато си карал.
Мичи притисна коленете към лицето си, за да не я види Трейн, че плаче.

Брой мнения : 139 Registration date : 03.03.2009

-Мичи,незнам как да ти го кажа..но..аз..мога сам да се грижа за себе си,ок?Разбирам че се тревожиш,но имай малко вяра в мен.Аз съм силен и може би аз би трябвало да се тревожа за теб,а не ти за мен.И..кой мислеше че може да ме свали от метлата?-Трейн изведнъж се сети за едно нещо.
-Освет ако имам врагове..нали?И ти ги очакваш да ми направят нещо?Кои са ми враговете,освен родителите ми?-попита той сериозно.

Мичи продължи да притиска коленете си. Беше настъпила тишина, когато Трейн произнесе въпроса към нея. Тя вдигна глава и той видя как лицето й е обляно от сълзи. След това Мичи му каза:
-Не, нямаш врагове. Просто какво да направа, че се тревожа за теб?
Мичи легна на земята и се загледа в ярките звезди.Беше хладно, но за разлика от миналата нощ беше приятно времето.
Трейн легна до нея. Мичи му хвана ръката и продължи да гледа в звездите. Много се чудеше, как можеха звездите, когато си поискат. " Де да беше така и с хората" помисли си Мичи и продължи даа гледа в искрящото небе.

Брой мнения : 139 Registration date : 03.03.2009

-Мичи..искаш ли..да отидем до Лондон?И да останем там тази нощ?Ще напишем бележка във общата стая че све отишли да навестим родителите ни и ще отидем заедно там.С метлата ми.Искам да останем сами за малко,където да имам всичките права които ми трябват.Да се превръщам във вълк и ти да ме галиш нежно а аз да отпусна лапа върху твоята ръка..-каза Трейн и погледна Мичи меко.

Мичи втренчено погледна Трейн. Той не я беше гледал толкова меко досега. След това седна на тревата до Трейн. Тя си разтърка рамото, защото още я болеше от черното проклятие. Той видя как тя търка рамото си и си помисли "Дали ще се съгласи да дойде с мен?". След това Мичи се приближи още по-близо до него. Трейн усещаше топлината на тялото й. След това Мичи му каза:
-Ще дойда. Без това утре започва пролетната ваканция и ще можем да отидем в Лондон.
Трейн леко се усмихна. След това прегърна Мичи. В замяна, тя го целуна по бузата. Трейн леко се изчерви. Той я прегърна много силно. В никакъв случай не искаше да я загуби. Той си каза на ум "Мичи незнаеш, колко ме правиш щастлив, коггато си до мен!!!". Никога през живота си Трейн, не беше изпитвал такова щастие, затова щеше да направи всичко по силите си за да предпази Мичи. Той никога неискаше този миг да свършва.

Брой мнения : 139 Registration date : 03.03.2009

Трейн усети че трябва да спре.Той се засрами леко и се насочи към замъка.
-Да тръгваме..утре сутринта ще заминем за Лондон..-каза Трейн,взе си метлата и заедно с Мичи си проправиха път през тъмнината.Трей вървеше бавно и спокойно,напълно уверен.Вълчите му очи виждаха всичко през тъмнината и това му даваше предимство.