Отбивката за Соварника

Мръсотията на соварника покриваше цялата западна кула,всякаш беше забравена от години и никой не бе престъпил в тази част!Всеки ъгъл беше замърсен и покрит с пера и различни мизерии от птиците,но това не пречеше мястото да бъде посещавано.В същият този момент в малката кула влезе високо и елегантно момче с приличен и скромен вид.Косато му беше доста голяма,но скулите му го правеха хубав, а очите му допълваха тази земна красота.Момчето с прост и привлекателен вид не бе на себе си този ден и за това търсеше място за осамотяване.
-Да,няма никой!Така си и мислех!-каза той, като очакваше точно това да се случи.Той леко се простна на земята и за негово нещастие замърси мантията с която беше .
-Аааа!НЕ- за момент той изрече няколко ругни,но след това вдигна лицето си към прозореца и потъна в своите мисли.След няколко минути всичко се промени,той стана и се запъти към най-близкият прозорец.
-Бива ли такова нещо!Блях,мисерията е навсякаде-изчиствайки прозореца и оставяйки голямо петно от мрасотия на вече замърсената мантия!Погледът му се губеше из вече изчистеният прозорец.Мислите му така го бяха отделили от земят,че той не забеляза всички тези птици...