В мрачните коридори...

Беше поредната скучна вечер,в която Ема реши да се измъкне из общата стая и да поскита малко из коридорите в търсене на нови и непознати за нея места.Вече беше на първия етаж,близо до подземията на Слидерин,когато чу гласа на Филч:
-Няма да се измъкнеш!Ще те намеря и тогава ще те провеся с главата надолу...-гласът продължаваше да сипе монотонни заплахи,но по-лошото беше,че той се усилваше,което означаваше само едно: приближаваше се към грифиндорката.
Тя хукна с всичка сила и пред нея изникна женската тоалетна.
...Да,супер!Бързо в тоалетната!...-си заповяда тя наум и без повече да се церемони се натика в тоалетната.
За нейна голяма изненада обаче,там вече имаше някого.Слидеринката Флор седеше като сърна,заклещена в капана си.
-Фло,какво правиш тук по това време?

...-Амии нищо,разхождах се,чух гласове и се скрих тук.
-Разхождала си се по това време?-каза Ема и се усмихна.-И ти като мен.Филч беше по петите ми.Ако не беше момичешката тоалетна...Не ми се мисли.Иначе исках да намеря нови местенца,изчаках подходящ момент и се измъкнах от Общата ни стая.
-Аз също.Разхождах се и изведнъж чух гласове,Те се приближаваха към мен.Аз се стреснах защото това можеха да са учители...Бързо завих и влезнах в някъква класна стая.Те минаха покрай нея и надниквайки видях,че са седмокурсници.
-Седмокурсници?-се замисли за нещо Ема.
-Да,те говориха за нещо,но много тихо.Не можах да разбера какво,но мисля,че обсъждаха нещо.като отминаха аз реших,че ще е най-добре да си се прибера в Общата стая,тръгнах и стигнах до тук когато гласовете пак се чуха,приближаваха се и аз се скрих тук.И после като влизаше ти,мислих,че са те...
-Ясно...-започна Ема но не довърши.Чуха се гласове,те се приближаваха,момичетата очакваха,че вратата всеки момент ще се отвори...Но това не ставаше,тези които бяха там я подминаха,
-Какво ще правим сега?-попита Флор.тя беше много изплашена.

Първи курс Брой мнения : 21 Registration date : 31.12.2006

Вратата проскърца и момичетата примряха от страх. Момичетата тъкмо си мислеха дали това е Филч или седмокурниците когато видяха зеленикаво-сините очи на Лоулик проблясващи в мрака. В ръцете си държеше магическа пръчка с която осветяваше тоалетната.
- Махни това нещо от очите ми. - каза Флор.
- Какво правите тук? - попита той. - Да не би и вие да следите онези седмокурсници.
- Ние попаднахме на тях случайно. - отвърна Ема. - А ти зашо ги следиш?
- Видях ги как напускат общата стая но не чух какво говорят. Сториха ми се подозрителни... Нокс!
Светлината от пръчката му загасна.
- Това е момичешка тоалетна нали? - попита замислено Лоулик.
- Да но тук поне Филч няма да влезе.
- Да но някой друг може да влезе. - чу се момичешки глас зад тях.
Лоулик и момичетата се обърнаха и видяха призрака на пъпчиво момиче с очила.
- Какво правите тук? - попита тя. - Нетрябва ли да сте в леглата си?
- Това не е твоята тоалетна Миртъл. Зашо си дошла тук? - отвърна Ема която знаеше за съществуването на момичето призрак.
- Трябва ли да ми напомняш че живея в тоалетна?! - изкрещя Миртъл и започна да хленчи толкова силно колкото да събуди целия етаж.
- Да се махаме оттук преди да са я чули. - извика Лоулик и отвори врата.
Тримата се втурнаха напред през тъмния коридор.

Все още чуваха обаче стоновете на Стенещата Миртъл,която ревеше може би от яд или завист...Това нямаше значение,важното е,че беше вдигнала целия замък на крака и сигурно беше събудила хафълпафци или слидеринци,чиито общи стаи бяха най-близо.
-Ами сега?Не вярвам да се измъкнем ненаказани!-прошепна тихо Флор.
-Вие имате по-голями шансове.Аз съм седем етажа по-нагоре...-прошушна безразлично и Ем.
-На мен не ми пука!Искам да разбера какво са намислили онези...- обади се и Лоулик,но изведнъж спря на място,видял нещо,което другите две очевидно не виждаха.
-Какво?-изуми се Ема.
-Котката на Филч!-посочи момчето и чак тогава те я видяха.
-Ааа,това ли?!-лукаво се усмихна Флор.-Винаги съм искала да направя това...-каза момичето и се приближи до котката,която я гледаше злобно.
Със същшата и даже по-голяма омраза,момичето ритна със всичката си сила котката.Чу се едно доста силно "МЯЯЯЯУУ" и тримата видяха как животно подскочи нагоре,рикушира в стената и тупна със силен пукот на пода.
Всички в замъка мразеха тази котка,но Ема беше сигурна,че никой не се е осмелил да направи това.Флор погледна най-невъзмутимо с поглед ясно казващ "Какво?!",а останалите двама се заливаха от смях.
-Ахахахаха...-Ема се държеше за корема си,защото от смеха вече я болеше.Тя едвам си поемаше въздух,но успя да каже.-А сега... Бягайте!!!Филч ще довтаса всеки момент.
Без да се замислят много-много,те изпълниха думите й.Затичаха се още по-силно,когато чуха гласът на Филч.
-Госпожо Норис?Какво има?
Без да знаят накъде тичат,те вече се бяха измъкнали от тоалетните, от Стенещата Миртъл,от Госпожа Норис и от Филч.Сега те спряха, за да си поемат дъх и да решат какво ще правят.
-Е?-първи се обади Лоулик.-А сега какво?

Флор,която много се гордееше със себе си за ритника на Г-жа Норис се усмихна и каза:
-Вие изморени ли сте?-попита тя с закачливи пламъчета в очите.
-Не.-казаха двамата едновременно знаейки,че им предстои ново приключение.
-Чудесно-почти не ги слушаше тя.Мислеше си за седмокурсните.Какво ли бяха намислили...Изведнъж се сети за нещо.
-Хайде-каза тя и се затича към един от изходите на училището.
-Флор,къде отиваме-каза Лоулик тичайки след нея.
-Не знам,имам странно чуство.хайде по-бързо!-каза тя и затича още по-бързо.Вятърът свищеше в ушите.толкова се бе замисла,че не усети как стигнаха изхода.Само на 20-30 метра пред тях те видяха тъмни фигури."Седмокурсниците!"прошепна Ема.
-Да ги проследим!-каза Лоулик.Всички бяха съгласни.

Ани се събуди през нощта и не можа да заспи. Тя оглеждаше съученичките си и забеляза нещо странно. Ема я нямаше в леглото. Беше се опитала да направи някаква кукла от възглавници, но не съвсем успешно.
- Къде ли е пак? зачуди се Ани. Тя стана, облече се и слезе в общата стая. Там нямаше никой и тя без проблем се измъкна през картината на дебелата дама, която също спеше дълбоко. Тя заслиза по стълбите, надявайки се да не се преместят. Тамън стигна до Голямата зала и забеляза в далечината три фигури, а още по-надалече още няколко. Единствено тя успя да разпознае приятелката си Флор, затича се към нея.
- Флор какво правиш тук?- крещеше Ани. Нейните викове подплашиха останалите ученици пред тях и побягнаха.
-Браво! ЕИзгубихме ги!- каза Ема
-А, ето къде си била! Какво правиш тук посред нощ?
-А ти какво правиш?- попита замисрено Лоулик
- Емиии, търсех нея.- усмихна се момичето и посочи Ема- А вие какво правите тук.
- Срешнахме се по коридорите, видяхме седмокурсниците и искахме да ги проследим.- обясни Флор
- Моне докато не ги подплаши. - каза ядосано Ем
-Уппсс, извинете!- каза Ани и леко се изчерви
-Няма нищо!- рече Флор- сигурно не са далече.
-Да, ама вече знаят че ги следим.- каза Лоулик
- Нищо ще бъдем тихи като мешки.- прдложи Флор- Е, Ани ще се включиш ли?
-Както винаги!- Кимна с глава момичето- Хайде да тръгваме че да не отидат далеч!
- Хайде!- казха единодушно всички и се затичаха.

Първи курс Брой мнения : 21 Registration date : 31.12.2006

Тръгнаха по един от коридорите.
- Мисля че побягнаха насам. - каза Лоулик.
- Но тези коридори слизат към подземията! - каза уплашено Ани.
- Да но ние от Слидерин познаваме подземията по-добре от горните етажи. - отвърна и той.
И четиримата заслизаха по стълбите които водеха надолу в мрачните подземия. След малко започнаха да чуват отвратителен звук като стържещи по дъска нокти.
- Възможно ли е да имат някакво празненство? - попита Флор.
- Кои? - попита Ани.
- Ами да нли той се перчеше в общата стая че наближава дена на смъртта му. - каза Лоулик.
- Кой?! - попита раздразнено Ема.
- Призраците. - отвърна спокойно Лоулик. - Мисля че днес е деня на смъртта на Кървавия Барон.
Момичетата потрепериха с изключение на Флор.
- Е той не е толкова страшен. - каза тя. - Нали почти всеки ден го виждаме в нашата обща стая. Понякога дори разговаря с нас.
- Я кой бил тук. - каза някой зат тях.
Обърнаха се и видяха Пийвс.
- О не! - каза Флор.
Пийвс се разкрещя:
- УЧЕНИЦИ В ПОДЗЕМИЯТА!!!
- Силенцио! - извика някой зад тях и гласът на полтъргайста заглъхна.

Никита седеше зад него с вдигната пръчка. Останалите бяха като препарирани.
- Хайде какво чаката! - каза тя. - Насам.
Всички тръгнаха след нея леко поттичквайки. Когато се налагаше момичето вървеше доста бързо.
- Никита какво правиш по коридорите по това време? - попитая Ем.
Никита се усмихна:
- Същото мого да попитам и вас. Колкото до мен... - тя посочи значката си - Аз съм префект забравихте ли? Тази вечер съм дежурна. Видях ви когато се готвехте да влезете в подземията и ви проследих... А сега сероизно. Мисля че трябва да се пребирате по стаите си. И на мен би ми било забавно, но ако разберат, че съм ви видяла и не съм съобщила за вас всички ще имаме проблеми.

Ем седеше като гръмната и не можеше да повярва на чутото.Нима Никита, нейната приятелка й заявяваше да си легнат?!Не,тя наистина се държеше странно.И все пак Ема скри опулената си физиономия, за разлика от всички останали,които гледаха сякаш виждаха призрак, и вместо това закима старателно и актьорски с глава.
-Мда,напълно съм съгласна!Ако ни хванат ще загазим много сериозно,хайде по леглата!
-Ноо...-затепка Фло.
-Никакво 'Но'!хайде да си лягаме,вече съм доста уморена....
След тези думи Ема задърпа демонстратиовно Ани за грифиндорската кула и помаха за 'чао' на слидеринците.Всичко това пред рейвънклоуката,която се усмихна като разбра,че я слушат и отмина някъде нататък...
-Ем,какво става?Нали...-замънка Анилия,учудена от държанието й, но Ема я прекъсна.
-Нарича се актьорско майсторство,Ани...И най-чудното е,че проработи! А сега да се връщаме при другите докато не сме ги изгубили.
С тихи стъпки те настигнаха слидеринците,които бяха на няколко метра от мястото,в което се разделиха.
-Хей,какво стана?-тросна сеЛоулик.
-Нали ти се спеше?Не беше ли доста уморена?Какво правиш тук, а не в леглото си?-довърши сърдито и Флор.
-Стига де,блъфирах за пред Ники...Хайде,отиваме ли да следим седмокурсниците?Вече доста ги поизгубихме.
-Всъщност ние затова сме тук!Преди една минута свиха по онези коридори,право за сърцето на поздемията.-уточни Флор,която вече не се цупеше.
Четиримата се спогледаха и веднага тръгнаха натам.

Сърцето на Флор изскачаше.Ами ако ги хванат?Тя очакваше иззад всеки ъгъл да изскочи побеснялият Филч или някой преподавател,но това не се случваше.Групичката все се спускаше и спускаше на долу,ставаше все по-хладно и по-хладно.Те вече бяха стигнали тъмните подземия.
-Ето стигнахме-каза Лоулик.Сега и най-малкия шум може да се чуе на около 50 метра,така,че внимавайте!Само,че...сега накъде?Толкова много подземия...Хайде да се разделим.
-Не,опасно е.Тръгваме,пък ако ги намерим-добре.Ако ли не-не мисля,че това е последният им поход...-каза Ем.Всички бяха съгласни.
-И сега на къде?-попита Флор.
-На пред.-каза Лоулик и всички безшумно се заизтегляха.Вървяха и на края чуха гласове.Те замръзнаха и се вслушаха.Шепота идваше от един коридор,чийто завой се намираше на неголямо разстояние от тях.Те безшумно се изнизаха точно на ръба и Ем надникна иззад завоя.Тя видя седмокурсниците който се опитваха да отворят някаква врата.
Четиримата се спогледаха.

Ани направо се тресеше. Тя обичаше приключенията, но знаеше, че за това могат да ти накажат. Вълнуваше се и беше любопитна д анучи какво става, но и умираше от страх. Ем погледна зад стената и каза
-Петима са. Познах 2ма от гГрифиндор, 1 от Слидерин и един от Рейвнънклоу.
-Ами петият?- попита замислено Лоулик
- Той носи облекло на Дурмщранг.
-Какво???- почти изкрещя Ани
-Тихоооо!- каза Флор и затисна устата на Ани- Ще ни издадеш!
Изведнъж те чуха силен шум и някакви много стари закринания. Погреднаха зад ъгъла и седмокурсниците ги нямаше. Сякаш се бяха изпарили! Беше останала само леко открехната врата.
-Хайде!- викна Ем
-Не е ли опасно?- притесни се Флор
-Хайде де! Стигнахме чак дотук! Сега ли ще се откажем???- заобяснява се Ема и накрая всички бяха решени.
Те преминаха врата и се оказаха в кръгла стая с много врати.
-Ха! Къде се забутахме?- стреснато каза Лоулик
-Това е отдел мистерия!- рече Ани- Ние сме в министерството!
-Моля???- изпищяха всички
-Как така? Нали преди малко бяхме в училище!- заекваше Флор
-Сигурна съм! Баба ме е водила тук, когато бях малка. Това е отдел мистерии и тази врата води обратно в министерството. В Хогуартс има таен вход!
-Значи всеки, който поиска може да избяга он даскало и да дойде тук?
-Да! Което значи, че и всеки от министерството може да влезе в училище!- разясни Ани
-Но аз преди не съм виждала тази врата!- каза Флор
-Естествено, че е не си! Никой не я е виждал! появява се със заклинание! Както нужната стая!
-Ами през коя врата да минем?- попита Лоулик
Всички се спогледаха учудено и си замислиха.
-Да минем през тази!- предложи Ем
-Добре!-беше отговорът, който получи и групичката се запъти към вратата.

Когато стигнаха вратата,всички разбраха защо Ем избра точно нея.Тя беше отключена и съвсем леко открехната-около половин сантиметър. Това беше признак,че някои току-що е минал през нея и не е имал време да я затвори.Четиримата се спогледаха решително и Ема,която беше най-отпред бутна внимателно вратата.Отпред се показа тесен и дълъг коридор,привидно празен,само с няколко портрета на важни магьосници.В дъното му се чернееха две врати.
-Хайде...-промълви тихо Лоулик с вдигната пръчка и се запъти към вратите.
Останалите го последваха без никакво колебание.Изведнъж чуха едно сподавено "Охх!!",дошло от Флор,която ходеше последна.Всички се обърнаха и видяха момичето да лежеше проснато на пода,очевидно спънало се в нещо.
-Какво стана,Флор?-попита веднага Ани и се приближи да й помогне.- Добре ли си?
-Спънах се...Нищо ми няма!-каза слидеринката и се изправи,а после решително настигна Лоулик,седящ най-отпред.
Ема обаче се запъти упорито до мястото,в което се беше спънала преди минута Флор.
-Ем,хайде!Трябва да са наблизо...Да побързаме!-повикаха я останалите.
Ем обаче старателно оглеждаше пода и вече се беше навела.
-Хайде,Ем,нямаме време за глупости...-повика я и друг глас.
-Фло,къде се спъна...?-попита съвсем неочаквано и самата Ема.
-Как така 'къде'?!Разбира се,че...-изведнъж Флор спря насред изречнието като се досети какво говори Ема.
По пода нямаше и следа от някаква предграда или неравнина.Нищо. Съвсем нищо,което да е способне да препъне човек.Всичко беше съвсем гладко и равно.Чак сега и останалите два разбраха какво е станало и се приближиха до клекната Ема,която вече опипваше с ръка пода.
-Ха!Намерих те!-каза тя без да крие широката си усмивка,а после чукна по мястото под ръката й с магическата си пръчка, промълвявайки си нещо.
Пред очите на всички се показа дръжка на врата,а после и нещо дървено като капак.
-Ухаа,скрита врата!-развълнувано каза Ани.
-Значи онези двете са за заблуда!-каза и Лоулик.
-Май да!-отвърна Флор и вдигна капака широко,за да може да слезе по стълбите,които се откриха надолу.
Другите трима я последваха,когато се спряха от задавения и хрептящ глас на Флор.
-Тук...Тук има хора и те май са... мъртви...
Последва кратка пауза,в която всички вече бяха слезли долу и гледаха телата на няколко ученика на не повече от тринадесет години.

Първи курс Брой мнения : 21 Registration date : 31.12.2006

Лоулик се вгледа в мрака отвъд телата.
- Там има някой. - извика той но беше прекалено късно. От тъмнината се изстреляха въжета, които се увиха около него и го повлякоха през дупка в стената към нещо като коридор. Стената се затвори...

* * *

Лоулик се събуди в тъмното. Главата го болеше. Този който беше го завързал с въжета му беше направил зашеметяваща магия. Това беше последното нещо което си спомняше. Около преминаваха хора облечени в черно. Сред тях той забеляза и няколко фигури в училищни мантии. В тъмното му беше трудно да различи имената им. Единият от учениците седмокурсници каза:
- Скоро ще доведем и останалите. Те са някъде тук в Министерстово.
- Заловете ги преди да са се върнали обратно в училището! - отвърна му студен женски глас. - Никой нетрябва да знае че сте тук а те непременно ще се раздрънкат.
Седмокурникът повика и другите от Хогуортс които бяха дошли с него. Те преминаха през една странична врата и я затвориха. Лоулик незнаеше къде са другите но те бяха в беда.

Когато въжето бе издърпало Лоулик Флор едва не припадна! Всички се развикаха и побягнаха. Когато стигнах апак до училището, Ема извика!
-Трябва да кажем на някого за това!
-А, как ще обясним защо не сме по леглата! Ще загубим много точки!-рече Ани
-Да, но Лоулик е в беда!
-Трябва да се оправим сами! Трябва да има начин! О, боже! Какво да правим??-размъмри се Ани
Флор седше облегнала се на една стнеа:
-Вижте, не знам какво ще правим, но Лолуик е в голяма опастност, ние също! Мислеге по-бързо преди да стане нещо лошо!- рече тя
-Хайде, връщаме се и ще им устроим капан!- каза Емая и тръгнва към тайната врага.
-Ти луда ли си? как ще се върнем там?- попита узадачена Флор
-Ще се наложи!- извика Ема
-Да, Флор и на мен не ми се иска, но приятел е в беда!

Първи курс Брой мнения : 43 Registration date : 31.05.2007

NightFantasy искаше да поопознае замъка,все пак той беше нейният втори дом.Докато се разхождаше по един от коридорите и разглеждаше стените по които висяха много и най-различни картини чу стъпки.
Нямаше време да реагира.Докато разбере какво става Снейп вече беше пред нея.
Странно но за първи път той не и каза нищо,само изгледа със своя хладен поглед и продължи на пред.
Момичето продължи своята обиколка,надяваше се и да срещне някой нов приятел ала това не стана.Срещаше само духове-бродници които се опитваха да завържат разговор с нея.

Вики отнесено се разхождаше из коридорите.Тя искаше да разгледа замъка,но мислите и бяха другаде.Изведнъж се блъсна в някого.
-Извинете!-промълви тя и вдигна поглед.
-О,Найт!Здрасти!-поздрави тя приятелката си.
-Здравей!-отвърна Найт.
-Накъде си се запътила?-Вики погледна момичето срещу себе си.

Първи курс Брой мнения : 43 Registration date : 31.05.2007

-Ми разглеждам...все пак има какво още да се види,замакът е доста.....големичък.-А ти какво правиш тук?
Найти погледна със своя сериозен поглед но въпреки това се усмихна.
Зарадва се,че поне не е единствената в коридора като изключим духовете-бродници.
-Ако искаш да се разходим заедно,тъкмо ще си побъбрим малко,съгласна ли си?

Докато седяха и се чудеха какво да правят Ани, Флор и Ема чуха гласове и стъпки.
- Някой идва!- стресна се Ани
- Да не мислиш, че се връщат и за нас? - попита Ема
-Едвали са толкова глупави, сигурно мислят, че вече сме казали на някой преподавател.- каза Флор
-Права си! Това са двете нови момичета от Рейвънклоу.- каза Ани, след като погледна зад ъгъла и ги видя
-Е, какво ще правим?Те ще ни видят!
- Няма, само стойте тихи и те ще си отминат.- предложи Ани и допълни- по важнот сега и да мислим как да спасим Лоулик.
-Съгласни сме.
Момичетата потънаха в размишления, а двете рейвънклоуки си продължиха пътя без да ги забележат.

Ема мислеше трескаво.По всичко личеше,че нямаха много време.Т рябваше да спасят Лоулик,а вариантите бяха само два:да се върнат или да кажат на някого...При всички положения,природата на Ема беше такава,че никога не би го изоставила( може би това беше единствената й грифиндорска черта,която имаше дори в излишък).
-Е,няма друг начин...-Ем наруши първа тишината.Извади си магическата пръчка и се обърна обратно към същия път,по който дойдоха.-Връщаме се!
-Ноо...-Флор заговори,но Ема я прекъсна.
-Фло,няма "Но"!Заедно тръгнахме в това и заедно ще излезем...
-Ем,не мисля че да се хвърлим в лапите на врага е най-разумното решение.-обади се и Анилия.
-Разумно-не!Но веднъж в живота си ще постъпя като истинска грифиндорка и ще следвам до край приятелите си...Аз отивам,а вие изберете какво да правите.
-Идвам с теб!-заяви Ани и също извади магическата си пръчка.-Флор?
-Бройте и мен!-каза тя леко колебливо,но въпреки това си извади пръчката.
Минаха по същия път,озоваха се в Министерство,но сега вече не помнеха през коя от всичките врати минаха предния път.
-Ами сега?-попита Ани.
-Сега работата ни е спукана!Да се връщаме докато не сме попаднали на някой смъртожаден...-ядно подметна Флор.
Но още преди да довърши думите си,една от дванайсетте врати се отвори и вътре нахлуха четири качулати фигури,облечени в черно- смъртожадни.

-Ааане!Тая няма да я бъде!Вие двете-аз ще ги задържа,вие излезте шрез две врати.-каза ядосана Флор.
-Глупости!Няма да те оставим сама!-каза разтревожено Анилия.
-Тогава Лоулик ще остане сам.Ще ни хванат всичките.Изчезвайте,после някак си ще се намерим!-Флор ги изгледа с поглед,който не търпеше протест.
-Пази се!-каза Ем.
-Бягайте,прекалено млада съм още,за да ги държа 2 часа тука!
Анилия и Ема излезнаха през 2 различни врати.Смъртожадните хукнаха след тях.Тогава Флор се стегна и си каза"Е,ако това е краят,нека поне бъде весело".
-Ей вие качулати маймунии елате ми де!Те се обърнаха и я погледнаха.Рядко може да се види слидеринка,която дразни Смъртожадните.Флор не мислеше много.Тя се измъкна през една врата и с светкавична скорост затича надолу.Свиваше на ляво,на дясно по различни коридори.Смъртожадните не изоставаха.Тя започна трескаво да мисли как да се измъкне.Изведнъж сви в тъмен коридор и се притаи зад една статуя.Смъртожадните я подминаха.Тея да ме хванат?!Да бе да!-помисли си доволно Флор.Тя започна да се чуди къде са останалите и да мисли какво да прави по-нататък.

Ани и Ема тичаха забързани в нещо като лабиринт.
-Трябва да намерим Флор!- извика Ани
-Но къде да я търсим?- завайка се Ема
В този момвент Ани се спъна в нещо като корен и падна на земята. След секунди тя вече беше цялата обвита и се задушаваше.
-Анииииии!!- викна Ема
-Това е дяволска примка!- каза Ани- Обаче скрита! Пренася от едно място на друго. Н есе опитвай да ме спасяваш. това нещо може да ем отведе до Флор или Лоулик. Ето, вземе!- каза Ани и метна към Ема, коят стоеше като вцепенана един плик. В него имаше премевърт, мантия невидимка и някаква карта.
-Но, с какво ще ми помогне това?
-Така ще можеш да ни откриеш и да избягаш от качулатите!- Ани едвам си довърши изречението и вече падаше през тъмен тунел, в който беше много горещно. изведнъж ярка светлина я заслепи и тя падна на някакъв каменен под.
-Ти пък какво правиш тик?- попита някой, още перди Ани да успее да отвори очи. тя веднага разпозна гласа. Това беше Лоулик. Грифиндораката се обърна и видя Лолулик завързан с много стегнати вериги на една стена без магическа пръчка.
-Попаднах случайно! Търсихме те!- заобяснява момичето-А, какво искаха онези? направиха ли ти нещо?
-Не само ми взеха пръчката и ме завързаха тук!
-Чакай секунда! - аза Атни и след това изрече- Алохомора!- катинарът веднага се отключи и Лолуик падна на земята, като си разтриваше китките.
-Благодаря! А, къде са останалите!
-Флор я преследват смъртожадните, а Ема ни търси. Изведнъж обаче чуха стъпки и гласове.
-Хайде трябва да са някъде тук!- каза първият глас
- От колко време вече вървим?- попита другият, но не успя да получи отговор, защото ахна и се затича на някъде. това бяха Ема и Флор, които тичаха с всичмки сили към останалите!
-Намерихме ви!!! Това е чудосно!- каза Флор
-О, най-нарая да сме всички заедно!- каза Ема- Ани, как поподна тук?
- С онова растение! строполих се на пода и видях Лоулик. Тамън щяхме да ви търсим!
-Е, намерихте ни!- каза Ема-А, някой от вас разбра ли какво искаха смъртожадните?
Не!- беше единодушният отговор
-Еми, хайде тогава да разбирим!- предложи Ани
-хайде!- казаха всички в един глас и тръгнаха да излизат от стаята!

но бяха забраил един забавен човек "z3z0"

Edit: Виж правилата. За да пишеш РП трябва да има минимум 5 реда.

-Но,Ем,как успяхте да ни намерите толкова бързо?-попита Ани.
-Използвах времевърта...Дълга история,но повярвай,за мен не беше никак бързо!-погледна леко смръщена Ема,която вървеше последна.
-Ъъъ,не мислите ли,че нещата се нареждат прекалено добре?!Четири деца се измъкват от десетки смъртожадни без дори една драскотинка ...-изгледа подозрително и недоверчиво Флор.-Отгоре на всичко сме тук от толкова време и не чухме и най-лекия шум...
-Прекалено негативно мислиш,Фло!-весело добави Ани и чукна по една врата,изричайки "Алохомора".
-А какво всъщност търсим?Дайте да се омитаме оттук,докато не е станало нещо сериозно с някой от нас...-изрече Лоулик.
-Имаш право,момче!-заговори дрезгав глас зад Ема.
Четиримата се обърнаха и видяха едра,качулата фигура,облечена в черно.
-Бягайте!-моментално изкрещя Ем и всички се затичаха към току-що отворената с магия врата.
Ани и Флор,които бяха най-отпред минаха през нея,но неочаквано докато Лоулик прекрачваше прага,някакво заклинание го отблъсна.Той се облъсна назад и падна върху Ема,седяща на сантиметри от гърба му.И двамата се сгромолясаха на твърдия под и изохкаха от болка. Мъжът се засмя силно и леко разклати магическата си пръчка,в резултат на което съвсем тънки змии увиха телата на падналите,а падналата пръчка на Ема изфръкна от пода и се налочи към ръката му.
-Госпожице Фелтън,ще взема и вашата пръчка...Дано не възразявате, но вече си ги колекционирам!Имам цели две-тази на господин Лоулик и вашата...-нов смях се разнесе от мъжа,но Ем долови и от съседната стая смях,който със сигурност не беше нито на Ани,нито на Флор.-А както чувам,скоро ще добавя и пръчките на госпожица Харпар и госпожица Тилдън...
Ем и Лоулик метнаха няколко злобни погледа към смъртожадния и трескаво мислеха сега какво да правят.
-Очевидно вие четиримата сте доста умни хлапета....Но и много любопитни!Е,мисля че вече ще се научите другия път да не си врете носа където не трябва...Разбира се,ако има друг път,в което силно се съмнявам!А сега е време вече да напуснем и отдел "Мистерии",както и Министерството на Магията...
Под движението на магическата му пръчка,змийските въжета,които оковаваха Ема и Лоулик ги насочиха към една врата,а после към друга...Скоро излязоха в много осветен коридор,взеха един асансьор и малко по-късно,смъртожадния се магипортира,заедно с тях двамата.
***
Няколко метра по-встрани,същата история се повтаряше и с Ани и Флор.Очевидно смъртожадните бяха решили да ги разделят и бяха прави-поотделно те бяха много по-безсилни.

-Флооор!!- викаше Ани и се опитваше да се отскубне от лапите на едон съмротажден.
-Бягай, бягай! не ме мисли!- крещеше Флор заклещена в змиискте въжета
-Тая няма да я бъде!- изкрещя Ани вече вбесена и с лакътя одари смъртожадния там където не трябваше!- Дано не възнамеряваш да имаш деца!- подсмихна се тя и насочи пръчакат си- Круцио! смълтожадният се загърчи от болка, а Ани държеше едвам пръчката си и я насочваше към него. Накрая той припадна и Ани напави магия за завързване с въжета.
-Експелиармус!- викна отново момичето и пръчаката на смъртожадния, който държеше Флор отлетя. Вече и Флор беше свободна и и двете застанаха с гръб една към друга. Около петима смъртожадни се приближавах към тях, а Ани само прошепна на Флор:
-На три!
-Да!- отговори Флор
-Едно...Две..Три- брояха заедно момичетата- Вцепени! Вцепени!- трима смъртожадни паднаха на земята, но останалите двама още се приближаваха към тях!
-Редукто!- викна Ани и единият падан като покосен!
-Протего!- викна и Флор и и вторият съмртожаден вече беше в безсъзнание!
-Добра работа!- поздрави Ани и и двете момичета тръгнаха по коридора, за да намерят Лоулик и Ема.

**************************

След около половин час Ани и флор стигнаха до някакъв осветен коридор и мвидяха в края му само един асансьор. Качиха се на него и стигнаха в някаква мрачна малка стая, без прозорци!
-Какво е това тук?- попита Флор
-Стая! Единственото място в хогуортс откъдето можеш да се магипортираш! Велико!- каза Ани
-Чудесно! Значи са се магипортирали! Сега няма да ги наерим1- намръщи се Флор
-Не, не почокай! Тук има карти! Покзва се мястото! последното място, на което са се магипортирали от тук! Остава ни само едно!
- Не! Просто забрави! Никога не съм се магипортирала! А, теб те съсаха на изпита!
-Хайде това е единственият ни шанс! А ме скъсаха, защото изпитващият беше идиот! Хайде, ще ти помогна!
-Но...- преди да успее да възрази Ани я беше хванала за ръката и Флор се почувства така, сякаш я промушваха през тънък маркуч! Накаря, успя да си поеме въздух. Отвори очи и се видя застанал на осветена поляна в една гора!
-Не беше ли супер!- опита Ани, която се беше приземила томно до Флор
-Мразя те, за това!- рече ядосано Флор
- Мрази ме по-късно! Сега да намерим Ема и Лоулик!
двете тръгана и накрая съзряха в далечината изправена фигура, в грифиндорска мантия!
-Ема!- викнаха двете момичета и се затичаха към нея, но после се спряха, защото тя плачеше!
-Ема, какво е станало?- попита разттревожено Ани
-Лоулик! аз не можах нищо да направя! Той просто..онзи смъртожаден..опита се да ме защити и...
Ани и Флор не слушаха Ема. Сега погледът им беше прикован към земята, където сякаш замръзено седеше тялото на Лоулик, с изписан ужас на лицето!
Не! Не може да бъде!- ревана Флор
Ани се свелеч надоло и затвори очите на Лоулик, със сълзи на очите! Сега и трите момичета плачеха! Преписваха си вината за ужасната смърт на техния приятел!
-Хайде! Да се махаме от тук!- подкани Ани. Флор и Ема докоснаха рамото и (всички още плачеха). Ани хвана измръзналата ръка на мъртвото момче и след 10 секунди те вече бяха в кабинета на професор Макгонагъл, която щом ги видя само затули с длани истата си и и тя се разрида! В този момент всичко изглеждаше мрачно! дори слънцето, което напичаше прз прозорзите, дори птичките, които пееха навън не можеха да донесът капка сопкойсгтвие и радост на трите приятелки, които изпитваха неповторима вина и ужас т случилото се преди малко!

Брой мнения : 84 Registration date : 14.09.2007

Ейми ходеше по-големият коридор.В коридора нямаше никой!Беше тъмно и мрачно сякаш в затвор,но това не и попречи и тя се затича към дворът!