В мрачните коридори...

Зениците на Елиа Риддъл се присвиха и злобна, враждебна и садистична усмивка изви сочните й устни. Тя отметна кичур от дългата си гарвановочерна коса от лицето си и се засмя високо и злобно - сякаш не бе смях, а звук, смразяващ кръвта.
Ел метна един поглед на Хоуп и усмивката й се разшири още повече - приятелката й се бе захилила, наслаждавайки се на случващата се сценка.
Момичето срещу тях бе с около глава и половина по-ниска, красива, но не достатъчно, за да впечатли Риддъл, арогантна и определено имаше някакъв потенциал. За жалост обаче, се бе забъркала с погрешните слидеринци.
-Ъм, миличка, я повтори, ако обичаш! Май не те чух какво каза. - ниският глас на Елиа стигна до злобен шепот, подобен на съскане и Хоуп се засмя още повече.
- Мисля, че каза "Черният Лорд", Риддъл... - смехът стана с няколко октави по-висок, като Елиа се присъедини щастливо към него.
- Май си права, Фелън.. И аз това чух. - белите очи на Елиа обходиха черните на непозната и вече по лицето й нямаше и следа от смях. - За каква точно се мислиш, суек такъв? Дъщеря на Волдемор, а? Имаш ли представа на кой заявяваш абсурдните си лъжи?!

Делинда вървеше плавно,грациозно с перфектните си крака и идеалното си тяло сякаш не вървеше,а се плъзгаше по коридорерите на замъка.Линда обхождаше с поглед всички помещения.Не бе сигурна къде точно иска да отиде,но и не й пукаше особено. Тя просто искаше да я разпределят и да си получи багажа......и се надяваше стаите да не са малки като кутии за обувки,а поне да може да си побере дрехите и гримовете там.

Нещо подсказа на Сеф, че трябва да се поразходи по коридорите на училището, затова първото нещо, което направи, преди да посети общата стая на новия си дом. /Момичето бе разпределено в Хафълпаф./ Знаеше вече, че куфарите й са оставени до леглото, защото заместник-директора на училището, който насочи първокурсниците към голямата зала, им го каза. Поне Персефона беше с отлична памет. Е, не чак толкова отлична. Можеше да помни всякакви дреболии, но много пъти й се случваше да забрави за доста жизненоважни неща.
Когато стигна до едно доста голямо разклонение от коридори, Долкинс нарочно пое по най-мрачния. Беше й, все пак, най-интересен. Стените бяха чисти, но мрачни и ако не се взреш доста добре в тях, би ги помислил за страшно мръсни. Тук-там имаше няколко мърдащи доспехи, които чакаха доста удобен случай за да те издебнат. На всичко отгоре пък, училищният полтъргайст Пийвс можеше да те издебне и да започне да хвърля тебешири или други предмети по главата ти.
Неусетно някой се появи от единия край на коридора....

П.П - пиша с оранжев, че жълтото не се чете много. хД