В мрачните коридори...

Брой мнения : 84 Registration date : 14.09.2007

Ейми и Ани минаваха по коридора.Ейми бързаше и затова забърза крачките.

(Продължение в момичешката спалня на Грифиндор)

Брой мнения : 84 Registration date : 14.09.2007

Ейми отново минаваше през коридора.Беше се запътилъ към соварникът за да види милата си сова.Трябваше да праща писмо на своите близки и затова нямаше търпение.

Брой мнения : 84 Registration date : 14.09.2007

По-пътят за Кулата на Грифиндор Ейми реши да отиде до Соварникът.Тъй като още не беше написала писмо реши просто да види своята любима сова.Беше започнала много да и липсва и ще се затича към Соварникът.

В дългите и безкраини коридори се разхождаха Жан и Корнелия и разглеждаха движещите се картини. Те явно правеха голямо впечатление на новото момиче и тя бавно разглеждаше сяка 1 от тях .
- та ..има и по преки пътища докъдето искаш да стигнеш , но са прекалено разбъркани и лесно може да се загубиш ако не внимаваш, някой от тях са даже и забранени за влизане .- говореше Жан , но явно нея никои не я слушаше. Корнелия вече беше надникнала в един от тъмните коридори и подвикна:
- Ей Жан за къде води този коридор?- каза тя
Жан се умисли
- Незнам ? искаш ли да разберем ?
-Да - каза корнелия на висок глас доволна и готова за нови приключения
- ми добре , айде - каза Жан и извади прачката си зада светне и двете влезнаха предпазливо в тъмния коридор ....

Първи курс Брой мнения : 24 Registration date : 26.10.2007

Корнелия с голяма тръпка минаваше то тъмния и страшен коридор, в който тя за пръв път влизаше. На места дори се виждаха прилепи, който доста исплашиха младите вещици.
По едно време Жан чу някакви стъпки които идваха зад гърбобете им. Но когато се обърне нищо не видя.
-Какво става?-попита Корнелия
-Нищо.- успокой Жан новата си приятелка.
След няколко минути пак се чуха странните стъпки, но този път и двете ги чуха. Но когато се обърнаха пак никой не видяха.
-Имам предложение.-каза Жан
-Какво?-попита с уплаха Корнелия.
-Да се махаме.....

Двете момичета хукнаха назат по тъмния коридор , но вместо да открият изхода от където влезнаха видяха стая пална с коридори
-ами сега накъде?-каза Корнелия
-ми.....-замисли се другото момиче
докато девете гледаха в далгите коридори стъпки се приближаваха.Корнелия и Жан почнаха да се паникьосват.
-избери си някой коридор - каза бързо Жан
и корнелия без да мисли посочи първия дет и се мярна пред очите, и двете хукнаха навътре в чуждия коридор. Беше тъмно и само малката светлина която идваше от пръчката на Жан се виждаше,Корнелия се беше прилепила до нея и се оглеждаше и ослушваше за други звуци. изведнъж под краката им се чу странен звук, пода се тресеше и двете си помислиха данеби да има земетресение , но вместо това пода се отвори и двете политнаха надолу в тъмнината.
Когато се съвзеха Жан и Корнелия се намираха в кухнята на замъка.....

edit: сега отиваме в кухнията

Алекс се разхождаше по един от коридорите. Беше нова тук и все още не беше срещнала никой.. Още не я бяха разпределили и мисълта в кой дом ще е я занимаваше.
По стените хората от картините се разхождаха и си ходеха на гости. за момичето това бе нещо ново... "Трябва да внимавам - не се знае колко по-откачено може да стане всичко тук" - мислеше тя и сякаш инстинктивно внимаваше къде стъпва... Всеки момент очакваше да се отвори някаква пропаст или нещо такова...
-Пъффф... къде се забутах?! Това не е някаква глупава шега, нали?! А уж магии не съществували... Не съществуват - друг път! - мислеше тя на глас (един от навиците й) Беше й супер скучно и си пусна мп3 плейъра... скоро закрачи по-бодро тананикайки си нещо... И все пак нямаше да е зле да срещне някой Suspect

Клара се разхождаше по коридорите на замъка.Тя виждаше многото ученици които също го правят,виждаше стълбите които се местеха и от които най-много се страхуваше,виждаше портетите които се разхождаха и говореха.Всичко това беше ново за нея,но с всеки изминал ден все повече и повече свикваше и обикваше това място!Макарче не очакваше шапката да я сложи в Слидерин,тя се чувстваше добре и там.Единствените хора които познаваше бяха Елиа и Ерис,а беше чувала и други имена-Ема,Джеръми,Никол...но тях дори не беше виждала.Най-много се доверяваше на двете близначки,които може да се каже ОБИЧАШЕ!!! Embarassed

От край време тя мразеше Хафълпафци и бе способна да убие,само ако бъде ядосана.
...Вече незнаеше какво да прави,струваше и се,че е сама Тук!Около нея минаваха 2...3...4 момичета(група),а тя беше сама.Точно тогава към нея се приближи едно момиче,което тя не беше виждала.То се казваше...

иво се разхождаше из коридорите на замъка.Той видя едно момиче от дом слидерлин. Те се запознаха,иво малко се притесни,но после се успокои

Клара и Джини се разхождаха по коридорите на замъка.До преди малко те бяха на езерото и Клара беше предложила да се махнат оттам,защото "езерото не ти влияе добре".Джини беше много тъжна заради приятелите си и още бършеше сълзите си с една мека копринена кърпичка.
-Ти си от Грифиндор нали?-реши да започне разговора Клара
-Да....а ти от Слидерин!
-Точно така.Аз не смятах,че ще ме сложат там,но и там ми е добре.Общата стая е чудесна.Предполагам и вашата е така Smile

А пък и хората там са много готини.Аз се сприетелих с Ерис и Елиа,двете близначки.Те не знаят,но аз ги смятам за свои "каки".-рече слидеринката и започна да се смее
-"Каки"?Ха..ха...
-Ти имаш ли си приятели?

-Приятели е силно казано, но познавам няколко човека. Познавам Мел, Рия, мисля че повечето Еми, Саске, Керън, jan, като се замисля от тук много малко хора познавам дори пекалено малко, но няма значение. Предпочитам да съм сама и затворена в себе си отколкото някъде с хора които ми се правят на приятели и да е толкова шумно че да не мога да си чуя мислите. Стига сме говоили за мен кажи ми нещо за себе си

-Ами...какво да ти кажа за мен!Аз съм чистокръвна и въобще нямах на идея,че съм магьосничка.На 10 години го разбрах по сова и нямах търпение да дойда тук!А ти в кой дом искаше да си?-попита Клара

- Грифиндор или Слидери другите са кошчито на замъка. А ти ?

-И аз така!За мен Хафълпаф са отвратителни...незнам защо,ама-КЛара се разсмя
-Да,да така е.
-Е Джини аз отивам в Голямата зала да хапна нещо,че стомаха ми къркори
-Аз ядох,преди да се разплача.
И двете момичета се засмяха и продължиха към Голямата зала
-Уффф,за накъде съм тръгнала-рече Джини-качвам се в общата стая,после ще се видим.
-Да,добре.Чаоо,Джини.
Джини се обърна и и помаха с ръка след което и двете продължиха на там накъдето са тръгнали....

Първи курс Брой мнения : 177 Registration date : 27.10.2007

rikaldinio93 написа:: иво се разхождаше из коридорите на замъка.Той видя едно момиче от дом слидерлин. Те се запознаха,иво малко се притесни,но после се успокои

Малко повече трябва да пишеш не само ЕДИН ред

Код:: Продължение от Голямата зала (Масата на Слидерин)
Нед Юли 13, 2008 1:49 am

Елиа Риддъл написа:

- Сивиръс, всичко се обърка!- заговори единият, който бе плътно прикрит в сянката на едни рицарски доспехи.
Елиа напрегна неимоверно слуха си, защото най-накрая успя да различи нещо смислено от разговора, но точно до нея Тен Тен и Джери бяха подновили караниците си и й пречеха изключително много.
- Несъобразителен- да, но поне не съм досаден, като теб!- заядливо започна Джеръми.
-Мерлин ви взел, млъквайте преди Снейп да се е усетил, че подслушваме и да ни е лепнал задържане след часовете!!- ядно изсъска Елиа, гледайки най-отровно към приятелите си.- Още помня как ме накара да чистя жабешки вътрешности, заради поредната кавга между вас двамата.
Япончето и слидеринеца погледнаха гузно и Ел откъсна поглед от тях, но за няколкото секунди, в които бе отделила, за да им се скара, бе изпуснала най-важното от разговора.
-Как така е тук? Сигурен ли си?!- ядно просъска преподавателят по Отвари и нервно заклати крак.
-Провери сам, на езерото е. Само гледай някой да не те види, едвам се откъснах незабелязано от онзи глупак- Филч.
Мъжът се засммя студено и продължително, а след това отвърна тихо и злобно.
-Та аз съм учител тук! "Да ме хванели..." Какъв смях!
-Ели, Ели, какво чуваш??- любопитно изписка Тени и откъсна вниманието на Елиа отново.
-Хайде по бързо де! Какво толкова интересно намирате в това?! Да не би да...- но както се възмущаваше на глас Джеръми изведнъж млъкна, замръзвайки на място.
Гледаше почти ужасено и не добави нито думичка, само кимна бегло на момичетата, до една обърнати с гръб към мястото, където до преди броени мигове бе Снейп.
Момичетата се обърнаха светкавично и се натъкнаха на разярения си преподавател.
-Вие... Какво правите тук?!
-Ъъ... -заекна Джеръми.
-Амии...- започна и Тен Тен.
-Не е ли очевидно, професоре?!- посладна се обади Елиа със завидно хладнокръвие.- Прибираме се от вечеря. Но май пак се изгубихме из подземията.Кълна се, че тази пътека я нямаше тук снощи!
Снейп ги изгледа подозрително и посочи с пръст левия коридор, сякаш им казваше, че той е правилният път до Общите стаи.
След това отмина бързо, сякаш наистина бързаше за нещо или може би някъде.
Слидеринците изчакаха да отмине и се спогледаха набързо, давайки възможност на Елиа да говори какво е чула.
-Някакъв план се е объркал! Нещо или някого е дошло по-рано... Тук, край езерото!
-Трябва да разберем какво е!-обади се енергично Тени, чието любопитство растеше все повече.
-Сега ли?-умърлушено се сопна Джеръми.-Спи ми се... Освен това Снейп ни хвана веднъж, не искам да се случи пак.
-Няма, ако вие двамата спреете да се карате и пазите тишина. Лично аз ще проверя какво става, а Тен Тен ще дойде с мен, нали?- японката кимна дяволито и застана точно до Ел.
-Ух, ще си изпатим, сигурен съм! Но няма да ви оставя сами... Идвам и аз!!

Джини гледа 1-2 сек. приятелката си и после избухна в див смях. добра се до един парапет и се хвана за него, за да не се свлече на земята. Прическата на приятелката й беше жестока.
- ДЖИНИИИИИИИ!!!!- изписка Алекс- Не е смешно помогни ми!!!!!!!
Сандра беше една от малкото приятелки на Джини, затова тя нямаше как да не и помогне. Въпреки че имаше едно гласче в нея, което и казваше да я остави така. Джини изведнъж стана сериозна. Извади пръчката си и започна да я размахва. Косата на Сан придобиваше най- различни форми и цветове докато приятелката й си играеше с нея и се заливаше от смях.
- ДЖИНЕВРАААААА!!!!!! ОБЕЩАВАМ ТИ, ЧЕ ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ТИ ПРОГОВОРЯ АКО ПРОДЪЛЖАВАШ ДА СИ ИГРАЕШ С КОСАТА МИ!!!!!!!! ПРИВЕДИЯ В НОРМАЛЕН ВИД АКО ОБИЧАШ!!!!
- Добре, добре! Стига си викала!- Джини продължаваше да се залива от смях на пода. После се изправи замахна леко с пръчката си и косата на Алекс придоби нормален вид. - Ела да идем до общата стая и да си взема мантиятя. После можем да излезем навън.

Изведнъж Никита изкочи от поредния ъгъл. Това беше петия коридор, по който крачеше. Разхождаше се без цел и посока. Изведнъж и беше дошла идеята, че ще и се отрази добре да се поразходи из коридорите. По същите коридори, по които изведнъж решаваха да минават с приятелите й. Сега беше сама. Държеше две книги в едната си ръка, които изведнъж реши да вземе от библиотеката... Поредния ъгъл. Идваше изведнъж и следващият. Може би се надяваше да се случи нещо изведнъж. Единственото, което беше различни след всеки изведнъж изкочил коридор бяха картините, всичко останало си беше еднакво. Еднаквите коридори. Изкачащи изведнъж един след друг. И след поредния изведнъж изскочил коридор изкочи изведнъж с него и едно познато лице.
- Здравей, Джини! - усмихна се Никита и гласът и изведнъж се чу в коридора и отекна по стените.

Джини се разхождаше из корите. Щастливото настроение отново я беше обхванало. Гледаше гривната си и си изгаеше със сребърния тигър. Изведнъж пред нея изкочи Никита.
- Здравей, Джини!- поздрави я рейвънклоуката
- Здрасти, Ники!Как си?
- Ами... добре. Ами ти??
- И аз така. Тъкмо обмислях една идея.
- Кажи каква??? Мога ли да ти помогна с нещо???
- Дааа мисля, че ще можеш. Предлага да спретнем купонче в нужната стая.
- Уууу каква прекрасна идея. Ще има ядене пиене музика. Мммм ще бъде велико. От доста врене не сме правили такива неща.
Двете момичета се заговориха за купона. Джини щеше да направи поканите, Никита отговаряше за украсата. Двете щяха да идат заеднода Хогсмийт, за да купят пиене, а домашните духчета щяха да се заемат с храната. Двете момичета беха много развълнувани от това което щяха да направят. Седаха няколко часа на едно стъблище обсъждайки какво ще купят и каква украса ще сложат от колко часа и кой ден ще е купона.
- Стана много късно!- съобщи Джини гледайик часовника си- Мисля, че е време да се връщаме по стайте си.
- Да права си.
Двете момичета станаха и се запътиха към общите си стай.
- Значи се разбираме утре на закуска да се чакаме в голямата зала, за да отидем до Хогсмийт???- провикан се Ники когато двете момичета се разделиха
- Да- отвърна и Джини и се запъти към кулата на Грифиндор. Прибра се изморена и веднага се запъти към леглото си.

Брой мнения : 19 Registration date : 15.03.2009

Беше вече 11.00 часа. На Белатрикс не й се спеше и тя реши да се разходи. Факта, че се разхожда в късни часове, не я притесняваше ни най-малко.
Беше тъмно и светеха само факлите. Бела срещна Потър и свитата му... Злобна усмивка се появи на красивото й лице.
-Значи това е прочутата щерка на Черния лорд-намусено промърмори Рон.
-Внимавай как ми говориш, родоотстъпнико.. това, че съм в училище, далеч не означава, че не мога да правя каквото си искам.. та дори да те убия.. опасни пламъци се появиха в очите й и блажена усмивка се разля по лицето и, наблюдаваща реакциите им.
Бау!-викна тя и те подскочиха, уплашени. Бела се разсмя ледено, остро, режещо... Хърмаяни беше заета да я оглежда завистливо, докато тя ги подмина, Рон се беше намръщил и скърцаше със зъби, а Хари подвикна ядосано след нея: Това, че си дъщеря на Волдемор не значи че ще ти падаме на колене!
-Изрича името му-прошепна невярващо Белатрикс... Дива ярост се надигна във нея.. Тя се извърна.. нещо в погледа, побелялото й лице и свитите и устни изплаши и тримата и те заотстъпваха наза... Тя хвана Потър за косата, другите насочиха пръчките си към нея, но те не им обърна внимание... тя шепнеше на ухото му:
-Мога да те убия още сега, Потър или пък да ти приложа круцио.. но предпочитам да те оставя на тате... внимавай какво говориш.. защото от това ще зависи смъртта ти.. бавна, мъчителна или бърза и безболезнена.. бъдеща... или скорошна.. някой ден ще танцувам на гроба ти, потър.. някой ден, когато се срещнеш със скъпата си мъгълска майка и некадърен баща... тя прошепна последните две изречения на змийски.. той замръзна.... стисна зъби, понечи да я отблъсне от себе си, но тя просто прокара устни по ухото му, оставяйки го вцепенен, изумен, напълно убит..психически..
Без да продума повече изгледа и тримата и си замина. Хари никога не сподели какво му е казала...

Хоуп вървеше със строги, бързи крачки през тихите подземия на замъка. Нощта на вън беше мека и топла и я приблазняваше да излезе на чист въздух, но работата беше на първо място. Отново беше облякла черната си тънка мантия, но този път качулката не закриваше очите й. Всяка крачка отекваше в безкрайния коридор, даже чуваше собствения си дъх. Ослушваше се за най-малкия звук. И най-лекото проблясване от факлите в коридора й правеха впечатление.
Все още беше далеч от стаята с провизиите, когато ненадейно чу звук от стъпки идващи бързо към нея от тъмнината срещу й. Със светкавична ловкост тя извади пръчката си и със заклинание отключи обикновенна дървена врата от дясно на коридора. Хоуп влезе и притвори вратата като затаи дъх, като се чудеше дали е някой учител или префект и някой все пак би ли знаел, че е тя е тук. Оттекавнето на стъпките се увеличаваше бързо и не след дълго една фигура мина покрай вратата нищо не забелязваща. Беше някакво момиче със дълга черна коса и осрти черти. Беше от слидерин и все пак явно беше първокурсничка. Хоуп отвори вратата и се показа.
- Ти май си нова, а? -усмихна се тя.
Чернокосата се обърна бързо, явно стресната. Имаше остри черти и тънки устни. Черните й очи обходиха Хоуп.
- А ти май не знаеш коя съм аз, а? - каза другата слидеринка.
- Която и да си явно не знаеш как да говориш.- измя се Хоуп.
Чернокосата замлъкна за секунда, като присви очи и повдигна надменно брадичка.
- Щом си от слидерин, значи си чистокръвна, което пък значи, че все пак трябва да знаеш коя съм, а ако знаеш коя съм ще се държиш както другите се държат. Ще ме гледаш със страх най-малко. -Изсъска другото момиче.
- Ей, принцесо - изръмжа Хоуп - не ми пука ,която и да си,ясно? Най-малко ще се притеснявам от теб. Гледам те и единственото което виждам е малко момиче опиращо се на чужда слава.

Брой мнения : 19 Registration date : 15.03.2009

скъпа за мен ли става въпрос?
ако е така, да знаеш, че тея дет завиждат повече от това нищо не могат да измислят.... просто завиждат.. и злобеят Twisted Evil

каза Бела.

Хоуп се изсмя високо и хладно. Обичаше псевдо надувките без покритие ,които си мислеха,че значат нещо повече от другия.Лесно беше да се оправиш с тях когато посипеш малко от собствения им прашец върху им. Хоуп направи крачка напред ,като я изгледа с насмешка и леко притворени устни. Взря се право в очите й и видя отражението на собствените си жълтеникави очи в нейните. Скръстила ръце пред гърдите си ,хоуп премести тежаста на тялото на левия си крак и отметна кичура руса коса паднал пред лицето й.
- Трябва наистина да имаш някой зад себе си, за да ми говориш така.- каза тя със леко дрезгав глас.- Може би ти мен също не ме познаваш. Може би съм по-способна от теб, не мислиш ли ... принцесо.
- Ще проклинаш деня в който се замеси с мен.- изуска другата слидеринка.
- А ти ще проклинаш деня в който си се родила. - изгугука лигаво Хоуп.
Настъпи кратка тишина в която всяка измерваше другата с поглед. Само секунда по късно се чу глас идващ иззад чернокосата слидеринка. Гласът беше познат и все пак малко дразнещ. С момичето не бяха кой знае какви приятелки, но поне се познаваха достатъчно добре че да разчитат една на друга. "Нещата станаха интересни.Идва щерката на Лорда." - помисли си Хоуп като малка усмивка се разтели по лицето й.

Младата Риддъл вървеше грациозно по мраморния под, замислена за изминалите дни. Толкова неща се случиха и всичките бяха еднообразни и скучни. Нищо не можеше да я зарадва поне малко.. Липсваше й приключение, липсваше й тръпка, липсваше й адреналин.. Имаше нужда от дуел. Нуждаеше се от някоя мисия, заедно със смъртожадните.. Или пък от някое момче, с което да прекара нощта. Или от баща си, с който да се пошегува, вътрешно наслаждавайки се на реакциите. Или от сестра й, която прекарваше всеки свободен миг с Джеръми, натискайки се някъде извън полезрението на професорите в замъка... Не че бе самотна?! Глупости, изобщо не бе това.. По-скоро отегчена. От всичкото сиво ежедневие из замъка... Онзи ден бе обезобразила косата на някаква грифиндорка... и какво?! Нищо. Дори и новите първокурсници с абсурдните им дарби не я интересуваха...
Беше късно вечерта, много след вечерния й час и както по традиция, Елиа бе решена да се поразходи. Знаеше, разбира се, че и другите из замъка не спят- именно за това обичаше да излиза по това време- винаги имаше какво да се прави или случи късно нощта...
Тънката й мантия се поклащаше в синхрон с тихите й крачки, а зоркия й поглед обходи мъждикавата светлина от факлите, наредени по каменната стена. Елиа напрегна сетивата си и дочу някакъв говор, далечен, но все пак можеше да го долови сред мъртвата тишина из коридора в слидеринските подземия.Поколеба се за миг от ляво или от дясно идваха гласовете, но бързо сви на дясно, без да се съмнява в интуицията си.
Още няколко метра извървя като вече съвсем ясно различаваше гласовете - един познат и един непознат й.
... Хъх, това е Хоуп!... -ухили се някак злобно Ел, долавяйки съвсем перфектно напрежението между слидеринката и непознатата. Не бяха много добри приятелки, но това бе нормално - близначките Риддъл не бяха с почти никой добри приятели.
- Какво става тук? - просъска арогантно-студеният й глас и Риддъл запристъпи последните няколко метра грациозно, заставайки точно до Хоуп.

Брой мнения : 19 Registration date : 15.03.2009

-Какво може да става?-засмя се остро Белатрикс. Някое вчерашно лапе се мисли за кой знае какво Laughing

- Бела отново се засмя остро и режещо.
Дори и да не бях дъщеря на Черния Лорд, пак щях да се държа така... не съм от ревлите, дето за една казана дума, ще се скрият зад полата на мама.... Twisted Evil

И не се опирам на чужда слава.. аз не търся такава.. имам я в излишък даже. Cool